Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Какво — засегна се Амир. — Имахме сделка и изпълнихме нашата част.
— И аз ще изпълня моята — рече Контрерас. — Но преди това трябва да се обадиш на шефа си и да му обясниш, че искам да говоря лично с него.
— Няма да е необходимо. Нали аз съм тук — каза Амир.
— Не, кажи му, че искам да говоря направо с него. Тук. На четири очи.
Амир нямаше голям избор. Очевидно Контрерас разбираше, че Амир не заема висок пост, а същевременно искаше да се възползва от всички възможни предимства. От хотела Амир телефонира на началника си в Ню Йорк, който на свой ред се обади на Адмони в Тел Авив и му обясни положението. Още същия ден Адмони се качи на самолета за Сантяго и се срещна с чилийския генерал.
— Искам от вас да ми помогнете в изграждането на лична служба за сигурност. — Контрерас пристъпи направо към въпроса.
— Та нали точно това правим в момента — отвърна Адмони. — И вашите хора се справят просто отлично.
— Не, не. Не ме разбирате. Искам служба, която да помогне лично на мен да ликвидирам враговете ни, където и да се намират. Както вие се справяте с ООП. Не всички наши врагове са в Чили. Искаме да сме в състояние да отстраняваме хората, които представляват пряка опасност за нас. В чужбина има терористични групи, които ни заплашват. И вие сте в подобно положение. Трябва да можем да им се противопоставим. Знаем, че работите по два начина в такива случаи. Съгласете се, че когато възникне някакъв проблем, и имате хора, които оправят нещата. Например знаем, че когато Тайван ви е отправил подобна молба, сте отказал. Предпочитаме да използваме наши хора — такива, които вие ще обучите за борба е терористите в чужбина. Направете го, и ракетата е ваша.
Този нов елемент сащиса и Адмони, и Амир. Предвид естеството на молбата Адмони обясни на Контрерас, че ще му трябва разрешение от по-висша инстанция.
За тази цел Адмони се завърна в Тел Авив за среща на по-високо равнище в главното управление на Мосад. Там никак не бяха доволни от неочакваното допълнение на Контрерас към сделката. Според тях въпросът трябваше да се разреши политически, а не от гледна точка на сигурността. Така правителството бе натоварено да прецени дали да даде на Контрерас това, което иска, или да зареже цялата работа. Правителството обаче не гореше от желание да се намесва в афери от подобен сорт, така че отговорът, който даде, можеше да се преведе по следния начин:
— Не искаме и да знаем за всичко това. Най-добре беше работата да се възложи на частно лице. За тази цел бе избран председателят на известна израелска застрахователна компания Майк Харари. Той наскоро беше напуснал поста на началник-отдел в „Мосад“ след злополучното изпълнение от Лилехамер. Като един от най-доверените съветници на диктатора Мануел Нориега, Харари участваше и в обучението на елитния панамски корпус за борба с тероризма, К-7. В допълнение към останалите предпоставки за включването на Харари в сделката с чилийския генерал бяха и търговските му връзки с мощна корабоплавателна корпорация, която осигури безопасен транспорт за ракетата до Израел.
Докато беше офицер от „Мосад“, Харари командваше „Месада“, отдела, провеждащ операциите, и в частност неговото подразделение „Кидон“. Инструкциите, които получи, бяха да каже на Коптрерас, че ще предаде на посочените от него хора всичко по въпроса за борбата с тероризма.
Естествено той не им каза всичко, което знаеше. „Мосад“ не желаеше някои от специалните техники да станат достояние другиму, но все пак той ги научи на доста неща. Те със сигурност разбраха как да подготвят и проведат операция срещу враговете си в чужбина, били те истински или предполагаеми. Парите за това обучение се изпращаха директно на Харари от формален фонд, създаден от ДИНА.
Всички в тази група бяха хора на Контрерас. Те изобщо не бяха легални. Той ги избра и им плащаше. Работеха само за него.
Може би разпитите, които провеждаха, надхвърляха дори онова, на което ги бяха учили, но сигурното бе, че той получи специалния екип, а Израел ракетата си. Харари преподаваше различни методи на изтезание: електрошокове, изкуствено активиране на нервните центрове и затваряне в тясно и тъмно помещение. Главната цел на разпита е да се измъкне информация, но чилийците преобърнаха донякъде нещата. Изглежда, че разпитите им доставяха удоволствие. Често изобщо не се интересуваха от информацията. Беше им приятно да причиняват болка.