Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
След езиците дойде ред на геометрията. Тук момчето беше по-неопитно, но Халдон бе търпелив учител, а и Тирион се оказа от полза. Беше научил тайнствата на квадратите, кръговете и триъгълниците от майстерите на баща си в Скалата на Кастърли и си ги припомни по-бързо, отколкото очакваше.
Когато минаха на историята, Гриф Младия взе да не го свърта.
— Обсъждахме историята на Волантис — каза му Халдон. — Можеш ли да обясниш на Йоло разликата между тигър и слон?
— Волантис е най-старият от деветте Свободни града, първата рожба на Валирия — отвърна отегчено младокът. — След Ориста волантинците благоволили да се обявят за наследници на Свободната твърд и законни владетели на света, но имали разногласие по въпроса как най-добре да се постигне господството. Старата кръв държали на меча, докато търговците и лихварите наблягали на търговията. Когато започнали да си оспорват управлението на града, фракциите станали известни съответно като „тигрите“ и „слоновете“. Тигрите господствали почти цяло столетие след Ориста на Валирия. За известно време имали успех. Волантинският флот завзел Лис, а волантинската армия завладяла Мир и в продължение на две поколения и трите града се управлявали от Черните стени. Това приключило, когато тигрите се опитали да погълнат Тирош. Пентос се намесил във войната на страната на тирошите, както и Кралят на бурите на Вестерос. Браавос снабдил един лисенски изгнаник със сто бойни кораба, Егон Таргариен полетял от Драконов камък на Черния ужас, а Мир и Лис се вдигнали на бунт. Войната превърнала Спорните земи в пустош и освободила Лис и Мир от игото. Тигрите понесли и други поражения. Флотата, която изпратили, за да си върнат Валирия, изчезнала в Димящото море. Кохор и Норвос прекършили мощта им на Ройн, когато огнените галери се сразили на Езерото на кинжала. От изток дошли дотраките, прогонили селяците от колибите им и благородниците от именията им, докато не останали само трева и развалини от леса на Кохор до изворите на Селхору. След столетие война Волантис се оказала съкрушена, фалирала и обезлюдена страна. Тогава надделели слоновете. Оттогава властват те. В някои години тигрите издигат триарх, в други — не, но никога повече от един, тъй че слоновете управляват града от триста години.
— Точно така — каза Халдон. — А сегашните триарси?
— Малакво е тигър, Ниесос и Донифос са слонове.
— И какъв урок можем да извлечем от историята на Волантис?
— Ако искаш да завладееш света, най-добре е да имаш дракони.
Тирион не можа да сдържи смеха си.
По-късно, когато Гриф Младия се качи на палубата, за да помогне на Яндри с платната и веслата, Халдон подреди таблата киваси за играта им. Тирион — наблюдаваше го с различните си очи — рече:
— Момчето е умно. Добре си се справил с него. Половината лордове във Вестерос не са толкова образовани, за съжаление. Езици, история, песни, смятане… Голямо зубрене за един син на наемник.
— Книгата може да е също толкова опасна, колкото меча в подходящи ръце — отвърна Халдон. — Опитай се да ми дадеш по-добър отпор този път, Йоло. Играеш киваси толкова лошо, колкото се премяташ.
— Опитвам се да ти внуша лъжливо чувство за увереност — каза Тирион, докато подреждаха пуловете и фигурите си от двете страни на резбованата дървена преграда. — Мислиш, че ти ме научи да играя, но нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Може да съм научил играта от търговеца на сирене, не ти ли е хрумвало?
— Илирио не играе киваси.
„Да — каза си джуджето. — Той играе играта на тронове, а ти, Гриф и Дък сте само фигури, които да се местят накъдето той пожелае и да се пожертват, ако трябва, както пожертва Визерис.“
— Вината трябва да е твоя тогава. Ако играя лошо, значи е заради теб.
Полумайстера се изкиска.
— Йоло, ще ми липсваш, когато пиратите ти прережат гърлото.
— Къде са тези прочути пирати? Започвам да подозирам, че ти и Илирио сте си ги измислили.
— Най са нагъсто в участъка на реката между Ар Ной и Скърбите. Над руините на Ар Ной реката се владее от Кохор, а под Скърбите контролират галерите на Волантис. Но никой от двата града не посяга на водите между тях, тъй че пиратите са си ги присвоили. Езерото на кинжала е пълно с острови, където са свърталищата им, в скрити пещери и тайни укрепления. Готов ли си?
— За тебе? Несъмнено. За пиратите? Не толкова.
Халдон махна преградата. Двамата се замислиха над началния строй на противника.
— Учиш се — отбеляза Халдон.
Тирион за малко да посегне към драконката си, но премисли. Последната игра я беше изнесъл напред твърде рано и я загуби срещу требушет.
— Ако наистина срещнем тези прословути пирати, може да тръгна с тях. Ще им кажа, че името ми е Хюгор Полумайстера. — Премести лекия си кон към планините на Халдон.