Чародейката

– Наистина предпочитам да не докосвам хора... – изсумтя богинята, но направи

крачка към него.

– Аз пък предпочитам да не ме докосва същество, по-старо от човечеството, но

времената сега са странни и необичайни – отвърна Никола.

Богинята-врана и Пернел застанаха зад Алхимика и позволиха на малка част от

аурите си да се влеят в него. Мирисът на мента се усили, но бе леко кисел и

горчив.

– Побързай, Никола – каза Пернел. – Някой – или нещо – със сигурност ще

забележи.

– Човек първо трябва да се концентрира... – Алхимика се взираше съсредоточено

в прахта от тухла в ръката си. Тя постепенно потече от дланта му като вода. –

След като желаният резултат бъде постигнат, човек трябва просто да насочи

съзидателната или разрушителната енергия. Първо – наблюдение, после –

прилагане.

Някъде в нощта нещо изпращя и звукът отекна като изстрел.

Камъни застъргаха шумно един в друг.

– Пак ли земетресение? – попита Пернел.

Земята затрепери и в нощта се раздаде ново пукане и хрущене. На борда на

тежко натоварения кораб, в електроцентралата и в близкия склад на интенданта

зверове зареваха.

Мъглата се разнесе за момент и разкри високия комин, стърчащ зад

електроцентралата. Той потрепери и се олюля, докато тухлите в основата му се

пръсваха, пращайки ситни късчета във всички посоки.

Никола поднесе длан към устата си и духна лекичко, разпилявайки остатъка от

прахта в нощния въздух.

Тримата видяха как коминът се прегъна надве и бавно, оставяйки диря от мъгла,

която приличаше на дим, се стовари върху кърмата на корабчето. Тя потъна

дълбоко под водата, а носът му щръкна във въздуха. Заскърца метал и съдът се

пречупи надве. Вълна заля пристана и пътеките, помитайки няколко анпу от скалите

в морето. Предната част на разбитото корабче се стовари обратно във водата,

пращайки още една вълна към пристана. Двете половини моментално се наклониха

настрана и почнаха да потъват, а въздухът се изпълни със звука на метал,

стържещ по камъните на острова.

Никола изтупа ръце.

– А всичко, което трябваше да направя, бе да счупя няколко тухли. Тежестта на

комина свърши останалото.

Пернел се наведе към съпруга си и го целуна по бузата.

– Magnifique39 – прошепна тя.

– Истински триумф – съгласи се Богинята-врана. – Но ще прощаваш, ако не те

целунем.

– А вие ще прощавате, ако ви кажа, че предпочитам да не го правите.

– Скоро ще си имаме много ядосана компания – каза Пернел.

Ярка светлина се вряза в мъглата, когато вратите на склада на интенданта се

разтвориха. Оттам се изсипаха анпу, които заеха позиции около входа и започнаха

да душат въздуха с вирнати носове. Следващата фигура, която пристъпи в отвора,

имаше само бегла прилика с човек. Представляваше скелет, увит в пъстро пернато

наметало с качулка. Порив на вятъра развя наметалото назад, за да разкрие

лъскави бели кости, които обгръщаха жизненоважните човешки органи. За разлика