Чародейката

– Не може да бъде.

Пред вратата се чуха приглушени стъпки и се разнесе кратко, бързо почукване.

– Крайно време беше – промърмори Джош. – Започвах да се чувствам като

затворник.

Орнаментираната дръжка, златен кръг със змия, поглъщаща собствената си

опашка, се завъртя и вратата издрънча на пантите си.

– Чакайте, чакайте. – Джош забърза към нея и превъртя ключа в ключалката.

Хвърли поглед през рамо към сестра си. – Как могат всички те да се озоват тук?

А после вратата се разтвори с трясък и отхвърли Джош назад. Той се пързулна

по гръб по пода, запремята се, а златната му броня се удряше в камъка,

изтръгвайки искри. Софи се втурна към брат си.

Една закачулена фигура пристъпи в стаята. След нея влязоха още две, а

последната затвори вратата и превъртя отново ключа.

Фигурите бяха високи и мускулести и още преди да отхвърлят наметалата с

качулките, беше ясно, че не са съвсем хора. Макар телата им да бяха човешки,

имаха глави и лапи на черни мечки. Дрехите им висяха на парцали, а около кръста

им бяха препасани колани от дебела меча кожа.

– Мечи кожи – прошепна Софи. – Берсерки40 .

Трите създания извадиха къси бойни брадви и черни обсидианови ножове.

Джош се изправи бързо и измъкна двата си меча. Софи зае позиция от лявата му

страна и сви ръце в юмруци.

– Имате ли някаква представа кои сме? – попита Джош.

– Не. – Гласът на берсерка приличаше на животинско ръмжене. – Нито пък ни

интересува. Пратиха ни да ви убием. Няма да отнеме дълго, стига да не окажете

съпротива. Надяваме се да окажете – добави той.

– О, ще окажем – обеща мрачно Джош.

– Хубаво. Тъкмо ще ни е по-забавно.

40 Една от версиите за произхода на думата берсерк е, че идва от словосъчетанието меча кожа. – Б. пр.

Глава 52

– Вирджиния – започна доктор Джон Дий, – наистина не мисля, че това е добра

идея.

Вирджиния Деър не му обърна внимание.

Дий настигна американската безсмъртна и я хвана за ръката, принуждавайки я да

забави ход.

– Почакай малко, не съм толкова млад както някога. – Беше зачервен и дишаше

тежко. – Ще получа сърдечен удар.

Лицето на Вирджиния Деър остана безизразно.

– Бих могъл да умра. Още тук и сега – каза той.

Върху устните на Вирджиния Деър се изписа свирепа усмивка. Тя отпусна тежко

ръка върху рамото му.

– Това заплаха ли е или обещание?

– Ама че си сурова! Не винаги си била такава – измърмори той.

– Каква? – попита тя.

Двамата стояха по средата на пазар за плодове и повишеният £ глас привлече

вниманието на околните. Няколко продавачи и клиенти я изгледаха с любопитство.

Макар да носеше бялата роба и конусообразната шапка, характерни за хората в

Дану Талис, беше ясно, че тази млада жена е различна. Това личеше в държанието

£, в походката £ и най-вече в начина, по който се отнасяше със стоящия пред нея

старец.

Вирджиния заби пръст в рамото на Дий.