Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
от останалата част от тялото, главата бе покрита с плът и козина и беше кучешка, с
дълга муцуна и заострени уши. Кожата бе нашарена от краста, а едното ухо
изглеждаше разкъсано. Създанието се движеше тромаво и докато се
приближаваше, стана ясно, че стъпалата му са обърнати: петите бяха отпред, а
дългите пръсти с черни нокти сочеха назад.
То отметна глава и подуши въздуха, подобно на анпу. Челюстите му се
раздвижиха и когато заговори, речта му приличаше на гъргорене.
– Какво надушвам? – изръмжа то. – А, мента: вонята на позорно известния
Алхимик. Брат ми каза, че ще се погрижи да не стигнеш до острова. Но аз му казах,
че ще бъдеш тук. Аз съм Шолотъл, брат на Кетцалкоатъл, син на Коатликуе, и съм
дошъл да завладея този град за Древните.
Когато не получи отговор, той подуши по-внимателно. Едната му костелива ръка
стискаше наметалото около шията му, а другата бе вдигната високо и на върха на
всеки пръст, сякаш бе свещ, танцуваше жълто пламъче. Когато се взря в мрака,
кръглите му очи горяха в червено, отразявайки пламъците. Той излая като куче,
после мина отново на английски.
– Къде си, Никола Фламел? Покажи се да те видя, преди да умреш.
Алхимика пристъпи напред и позволи на зелената си аура да го озари.
– Какво ще правиш, чудовище, без кораб, с който да откараш зверовете си на
брега? Изглежда си заседнал на острова заедно с мен.
Шолотъл махна неопределено с горящата си ръка към Сан Франциско, пръскайки
пламъци.
– Има още кораби, Алхимико. Дий купи малка флота от туристически корабчета
точно заради такъв вариант. В същия този миг те пътуват насам, или пък ще го
сторят, когато мъглата се вдигне. – Той поклати глава. – Казах на брат си, че тази
мъгла е грешка. Но докато корабчетата пристигнат, как да се развличаме? –
Кучешките челюсти зейнаха в усмивка. – Ами да, ще гоним вас. – Посочи с
горящата си ръка към Алхимика и дузина анпу дотичаха безшумно при него. –
Доведете ми ги. Живи! Ще имам удоволствието да те убия лично, Алхимико –
обеща Шолотъл.
Никола плесна с ръце и стена от зелен пламък изригна от твърдата земя току
пред него. Жегата накара чакалоглавите воини да отстъпят с опърлена и димяща
козина.
– Това е остров, Алхимико, няма къде да се скриеш – зави Шолотъл.
– Аз не се крия – каза Никола, отстъпвайки от пламъците. – Идвам за теб,
чудовище.
– Ще умреш на този остров!
– А ти ще умреш заедно с мен.
Никола се обърна пак към Пернел и Богинята-врана.
– Трябва веднага да събудим Ареоп-Енап. Той е единствената ни надежда.
– Ами ако не можем? – попита Богинята-врана.
Пернел и Никола я погледнаха, без да кажат нищо. Накрая Пернел проговори.
– Ще го събудим – каза тя кратко. – Или ще умрем, докато се опитваме.
– И вероятно ще ни изядат – добави Никола с усмивка.
– Винаги ли е толкова вълнуващо около вас двамата? – попита Богинята-врана.
– Дори и за нас последната седмица беше... необикновена – каза Никола.
38 Ацтекски бог на подземния свят, свързва се също със залеза, мълнията и огъня (понякога се среща в
неправилния вариант Ксолотъл). – Б. пр.
39 Великолепно (фр.). – Б. пр.
Глава 51
– Стойте тук. Не излизайте от стаята – заповяда Изида.
– Не пипайте нищо – добави Озирис. – Възрастта на повечето артефакти тук се
измерва в десетки хиляди години.
– Не излизайте от стаята – повтори Изида. – Когато ние излезем, заключете
вратата след нас. Не отваряйте на никого.
– Ами вие? – попита Джош.
Изида се намръщи.
– Какво имаш предвид?
– Каза да не отваряме на никого – това включва ли и вас?
Тя въздъхна.
– Джош, нарочно се правиш на глупав. Разбира се, че на нас ще ни отворите. Ще
се върнем след по-малко от час и ще ви заведем да ви представим на съвета.
Озирис потри нетърпеливо ръце и в този момент заприлича на мъжа, когото
близнаците бяха наричали татко.
– Вече успяхме да говорим с някои Древни, така че всички знаят, че сте тук. Ще
има голямо вълнение, когато се появите.
– Да. Всички говорят за вас – добави Изида. – И така, не забравяйте...
– Да заключим вратата – довърши Джош.
– И да не излизаме от стаята – добави Софи.
Изида кимна, но на лицето £ нямаше усмивка. Явно не намираше поведението на
близнаците за забавно. Дръпна тежката врата след себе си, докато излизаше, и тя
се затръшна с бумтене. Джош се помъчи да завърти големия кръгъл ключ, който