Чародейката

36 Астерион е оригиналното критско име на минотавъра. – Б. пр.

Глава 49

Привързана към недодялан планер от дърво и хартия, Скатах прелетя покрай

прозореца и помаха.

Жана д‘Арк £ махна в отговор от дрънчащата вимана.

– Тя се забавлява – каза французойката.

– Какво? – попита Сен Жермен. Беше надраскал петолиние в бележника си и

бързо го запълваше с ноти и паузи, като в същото време си тананикаше.

– Скатах. Току-що я видях да прелита покрай прозореца. Изглеждаше, че се

забавлява – извика Жана, за да може той да я чуе през шума от виманата.

– Кой? – Сен Жермен се изправи с олюляване и надзърна през прозореца. Видя

как Скатах се издига и свива надясно, за да се понесе в спирала надолу по

невидимо въздушно течение малко над върховете на дърветата. – Е, радвам се за

нея – каза той разсеяно. – А сега ме остави за секунда, искам да запиша тази

мелодия. – Смъкна се на пода и се наведе пак над бележника.

– Мисля, че тя може да е в по-голяма безопасност навън, отколкото тук вътре –

промърмори Уилям Шекспир. Той седеше отдясно на Прометей и гледаше нервно

как едрият Древен се мъчи да управлява допотопния кораб.

Паламед стоеше зад Барда и даже неговото обикновено безстрастно лице бе

набръчкано от грижи.

– Това беше последната останала вимана – обясни Прометей. Дръпна ръчката за

газта и тя се счупи в ръката му. Той захвърли парчето настрана и стисна с пръсти

стърчащия край. – Никой друг не я искаше.

– Разбирам защо – каза Уил.

– Не беше длъжен да идваш – тросна му се Древният. – Имаше избор.

Уил вдигна очи към Паламед и се ухили.

– Всъщност нямахме. Всичко свършва днес.

– Днес няма да стане нищо – каза уверено Прометей. – Ще има много викане и

тропане по масите. На хората ще са им нужни дни, за да се организират. Атон беше

най-близкото нещо до водач, с което разполагаха, а него сега го няма. Няма кой да

ги поведе.

Скатах се наведе надясно и усети как планерът се размества под нея. После

започна да редува леви и десни наклони, описвайки бързи зигзагове. Досега никога

не беше летяла с планер, но бе отлична ездачка и първокласна сърфистка. А бе

открила, че летенето с планер много прилича на карането на сърф, само дето се

носиш по въздух, а не по вода.

Беше се учила да язди вълните в леденостудените води, които блъскаха

островната £ крепост Скай37 , хилядолетия преди сърфингът да стане спорт.

Векове по-късно дори бе отвела група маорски воини от един остров на друг, за да

спасят отвлечени деца. Стражите бяха гледали за платна, които да оповестят

пристигането на врага, а маорите им се бяха изплъзнали, карайки дълги дъски.

Тя нададе боен вик. Това страшно £ харесваше и съжаляваше само за едно – че

го откри толкова късно.

Скатах Сянката премести теглото си, така че носът на планера да се насочи

нагоре и въздухът да влезе под крилата. Планерът се заиздига в бавни спирали и