Чародейката

ги разкриват толкова рано? В това няма смисъл. Можеха да ги вмъкнат в Залата на

съвета и да ги представят като голяма изненада по-късно.

– Явно искат ние да знаем – каза Анубис, като подпря голямата си глава на

юмрука си и зарея поглед през града.

В небето имаше дим и мирисът му се усещаше във въздуха. Човеците пак горяха

копторите си.

Осем грамадни анпу чакаха на портата. Разделиха се на две групи по четирима и

се затичаха редом с каляската. Ролята им бе по-скоро церемониална, отколкото

защитна. Всички главни резиденции и дворци на владетелите на Дану Талис бяха

защитени с пръстена от канали и до вътрешния кръг около пирамидата можеше да

се стигне само по строго охранявани мостове. Никога никой човек не бе стъпвал по

златните камъни около великата пирамида.

Анубис осъзна, че майка му бе млъкнала, и се обърна да я погледне.

– Какво каза? – попита тя.

Анубис се намръщи, мъчейки се да си припомни.

– Казах, че те явно искат ние да видим близнаците... двойката в златна и

сребърна броня. Когато водиш битка – той се приведе напред, – можеш да скриеш

числеността на войниците си и да изненадаш врага. Понякога тази стратегия

действа, но често, ако врагът не знае срещу колко воини е изправен, продължава

да се бие. Другият вариант е да се разкриеш на врага: да му покажеш, че го

превъзхождаш по брой, да съкрушиш духа му. Така често постигаш бърза,

безкръвна победа.

Бастет кимаше.

– Знаеш ли, наистина трябва да прекарваме повече време заедно. Ти си пълен с

изненади.

Това да не би да беше втори комплимент за един ден? Анубис се зачуди дали пък

наистина не идва краят на света.

– Прекарал съм целия си живот в сражения. Познавам битките – каза той бързо.

– Къде са те сега? – попита Бастет.

Анубис изгледа тъпо майка си, после сви рамена.

– В Пирамидата на слънцето, предполагам. Може би дори в Залата на съвета.

– Не, съмнявам се. Прекалено е рано. Изида и Озирис ще искат да направят

впечатляваща поява в залата. – Тя звучеше уверено. – Аз така бих постъпила. Не

се съмнявам, че в момента се срещат с други Древни, посяват разни идеи в

умовете им, пускат намеци за двойката в златно и сребърно. Сигурно са скрили

момчето и момичето на някое закътано място, за да не им се пречкат, и ги пазят за

момента на голямото разкритие.

– Но ти каза, че е невъзможно те да разполагат с истинските близнаци. Значи са

намерили две деца и са ги облекли в лъскава златна и сребърна броня. Какво ще

докаже това? Съветът ще им се изсмее.

– Изида и Озирис са хитри. Гарантирам ти, че не са дошли с две случайни деца,

облечени в брони. Тези двамата сигурно притежават някакви умения. Може би

достатъчно, за да заблудят съвета. – Бастет поклати глава. – Изида и Озирис

трябва да са планирали това от векове. Може и по-дълго. Когато ти станеш

владетел – добави тя, – искам да наредиш да ги убият.