Делириум
- Автор: Оливър Лорън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Делириум». Краткое содержание книги:
Но това, което ме плаши сега, е собственият ми гняв — чувствам се безсилна и това ме подлудява. Искам да скоча, да изтичам навън и да си го изкарам на някого. Няколко пъти си представям как взимам една от тъпите кърпи на Каръл и я удушавам с нея. Точно за такива изблици ни предупреждават непрекъснато в книгата „Ш-ш-т“, родителите и учителите. Не знам кой е прав — те или Алекс. Дали това чувство, това нещо, което расте в мен, е ужасно и лошо, или е най-прекрасното, което някога ми се е случвало?
И в двата случая не мога да го спра. То е извън моя контрол. А най-неразбираемото е, че въпреки всичко съм щастлива.
В дванайсет и половина Каръл ме сваля в хола, който ни чака, почистен основно и подреден. Заявките на чичо за магазина обикновено се мотаят навсякъде, но сега са наредени прилежно в купчина, не виждам и нито един от старите учебници и изпочупените играчки, които обикновено се валят по пода. Чувствам се като агне на заколение, но никога не бих казала нещо по въпроса. Ако правя всичко, което иска от мен, и всичко мине гладко, и този Брайън си тръгне навреме, може би ще остане време да отида до Брукс Стрийт.
— Добре — казва Каръл, отстъпва една крачка и ме оглежда критично. — Изглеждаш прилично.
Захапвам устни и се обръщам. Не искам да забележи, но думите й ме пронизват като с нож. Колкото и да е невероятно, бях забравила, че всъщност съм невзрачна. Толкова съм свикнала да чувам Алекс да ми казва, че съм красива, че наистина започнах да се чувствам красива. Изведнъж в гърдите ми се отваря огромна празнина. Ето какъв ще бъде животът ми без него. Всичко ще стане обикновено. Аз ще бъда обикновена.
Няколко минути след един часа чувам портичката да изскърцва. Толкова съм обсебена от мисли за Алекс, че не ми остана време да се разтревожа за Брайън Скарф, но когато чувам стъпките му по пътеката, изведнъж ми се приисква да избягам през задната врата или да скоча през прозореца. Какво ли ще направи Каръл, ако неочаквано се тръшна на пода по корем и избухна в неконтролируем смях?
— Лена! — изсъсква зад гърба ми тя в мига, когато Брайън и майка му чукат на вратата. — Вземи се в ръце.
„Защо?“, иска ми се да изкрещя. Той не може да промени нещата, дори и да ме намира за отвратителна. Зашит е за мен, както и аз за него. Ние сме като гербови марки…
Ето какво си мисля в момента.
Във въображението ми Брайън е висок, дебел и тромав. В действителност се оказва само няколко сантиметра по-висок от мен, което означава, че е смешно нисък за момче, и толкова слаб, че се страхувам китката му да не се счупи, докато си стискаме ръцете. Дланта му е мокра като влажна кърпичка. Когато сядаме по местата си, тайно изтривам моите в панталоните си.
— Радвам се, че приехте поканата — казва Каръл.
Настъпва дълга и тягостна тишина, през която чувам как Брайън издиша шумно през носа. Сякаш някъде из ноздрите му има умиращ звяр.
Сигурно съм се загледала в него, защото госпожа Скарф обяснява:
— Брайън има астма.
— Ох — въздишам аз.
— Алергията му влошава нещата.
— Ъм… към какво е алергичен? — питам, защото ми се струва, че тя го очаква.
— Към домашен прах — изстрелва тя, сякаш е чакала да го каже, откакто е пристъпила прага ни. После хвърля строг поглед из хола, който между другото не е прашен, и Каръл се изчервява. — Освен това, към полени, кучета и котки, разбира се, фъстъци, морска храна, жито, мляко и чесън.
— Не знаех, че човек може да е алергичен към чесън — казвам и мислено си удрям един шамар. Просто не можах да се сдържа. Думите сами излязоха от устата ми.
— Лицето му се подува като мях — казва тя и ми хвърля обвиняващ поглед, сякаш аз съм виновна за това.
— Ох — възкликвам пак и отново настъпва неловка тишина.
Брайън не казва нищо, но гърдите му започват да свирят още по-силно.
Този път Каръл спасява положението.
— Лена — обръща се към мен, — може би Брайън и госпожа Скарф искат малко вода?
Чувствам се особено благодарна, че имам извинение да изляза от стаята, скачам толкова въодушевено, че за малко не бутам с коляно лампиона на пода.