Делириум
- Автор: Оливър Лорън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Делириум». Краткое содержание книги:
Ето как ми изглежда Портланд тази сутрин: като нещо, което всеки момент може да се срине.
Не спирам да си повтарям думите на Алекс: „Ние сме повече, отколкото си мислиш“. Тайно оглеждам лицата на минаващите покрай мен с надежда да открия таен знак на недоволство, но всички изглеждат както обикновено: напрегнати, забързани, нервни, зомбирани.
Прибирам се и откривам Каръл в кухнята, мие чиниите. Опитвам се да мина незабелязано покрай нея, но тя ме вижда и ме вика. Спирам с единия крак на стълбата. Тя нализа в коридора, виждам я да бърше ръце в кърпата за съдове.
— Как прекара у Хана? — пита ме тя. Очите й шарят по лицето ми, сякаш търсят нещо нередно. Потискам нова вълна на параноя — няма как да знае къде съм била и свивам рамене.
— Много хубаво — казвам апатично. — Но не можах да се наспя.
— М-м-м — продължава да ме оглежда Каръл. — И какво правихте?
— Ами… както обикновено. Гледахме телевизия. Хана има седем канала.
Нямам представа дали гласът ми наистина звучи несвойствено пискливо, или само си въобразявам.
Каръл отмества поглед и извива устни, сякаш, без да иска, е отпила глътка прокиснало мляко. Сигурна съм, че сега ще ми каже нещо гадно. Когато има да ми съобщава нещо неприятно, винаги прави кисела физиономия. „Знае за Алекс. Знае, знае…“ Стените се привеждат към мен и въздухът се нажежава.
За моя изненада устните й продължават още малко нагоре, извиват се в усмивка и тя слага ръка върху моята.
— Лена, нали знаеш, че… скоро вече няма да е така, нали?
Цели двайсет и четири часа успях да не мисля за процедурата, но сега ужасната дата отново изплува в съзнанието ми и засенчва всичко останало. Седемнайсет дни.
— Знам — процеждам през зъби. Сега вече гласът ми наистина е като на луда.
Каръл кима и продължава със същата странна усмивка:
— Знам, че не можеш да си го представиш, но след това тя изобщо няма да ти липсва.
— Представям си го — квакам аз, сякаш в гърлото си имам умираща жаба.
Каръл продължава да кима енергично, главата й подскача като йо-йо. Усещам, че иска да ми каже още нещо, да ме окуражи, но явно не може да измисли как, защото стои там цяла минута и не помръдва.
Накрая впрягам цялата си енергия и казвам безгрижно:
— Отивам да си взема душ.
„Седемнайсет дни — не спира да кънти в главата ми. — Седемнайсет дни“.
Каръл изглежда доволна, че разпръсквам тишината.
— Добре — кима отново. — Добре.
Тръгвам нагоре, като взимам стъпалата по две. Нямам търпение да се заключа в банята. В къщата е най-малко трийсет градуса, но въпреки това искам да застана под горещия душ и да се превърна на пара.
— Ох, Лена! — вика Каръл след мен, сякаш като отговор на мислите ми. Поглеждам назад, но тя не гледа към мен. Очите й изследват разпорения ръб на кърпата. — Облечи си нещо хубаво. Рокля или онези широките панталони, дето си ги купи миналата година. Направи си и косата. Не я оставяй да изсъхне сама.
— Защо?
Не ми харесва, че не ме гледа. Особено след като устните й отново се изкривяват.
— Поканих Брайън Скарф — казва тя с равен тон, сякаш го кани всеки ден.
— Брайън Скарф? — повтарям глупаво. Името му има странен метален вкус в устата ми.
Каръл най-после вдига очи и ме поглежда.
— Не сам — казва бързо. — Разбира се, че не сам. Майка му ще бъде с него. Аз също ще бъда тук. Освен това, Брайън мина през процедурата миналия месец.
Сякаш ме интересува.
— Ще идва тук? Днес ще идва тук?
Трябва да се подпра на стената, за да не падна. Не знам как, но бях забравила напълно за Брайън Скарф, това напечатано с големи букви име от списъка.
Каръл явно решава, че се тревожа за срещата, защото ми се усмихва мило.
— Не се притеснявай, Лена. Всичко ще е наред. Просто ще си поговорим. Реших, че ще е добре двамата да се запознаете, след като…
Тя не завършва изречението си. Няма защо да го прави.
След като сме определени един за друг. След като ще се оженим. След като ще спим в едно легло и ще се будя до него всеки ден до края на живота си, ще го търпя да ме пипа с ръцете си, ще седя срещу него на вечеря, ще ям консервирани аспержи, ще го слушам да дърдори за водопровода, за дърводелската работилница или за каквото там са го предвидили да работи.