Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
КАТ: Кой иска да играем на „Великанска стъпка“?
ХАЙДИ: Аз!
САЛИ ГОДСОУ: И аз!
Хлапетата започват да се подреждат в редица, обърнати с лице към нея. Само Бъстър Карвър се колебае.
БЪСТЪР: Къде е мама?
САНДРА: Искаш ли да се кача горе и да видя дали не е там? Или да потърся татко ти?
БЪСТЪР: Да, госпожо Бийлс.
ПИПА: И кажете на Дон да слезе долу! Той все забравя да казва „може ли“!
Децата се смеят. Бъстър също се засмива.
ФРАНК (хваща Бъстър за ръката): Хайде, ще играем заедно. Ще бъдем партньори.
БЪСТЪР (тръгва след него, но изведнъж се спира): Къде е Ралфи?
Всички започват да се оглеждат и осъзнават, че Ралфи не е сред тях. Кат се обръща към Сандра, повдигнала въпросително вежди.
САНДРА: Сигурно е тръгнал след Дони, за да види дали ще му дадат поничка и на него. Ще ги изпратя и двамата долу.
И тя поема нагоре по стълбите. Децата са доволни от това обяснение… но не и Пипа, която се оглежда намръщено.
ПИПА: Не е тръгнал след Дони Бийлс… Или поне аз не вярвам, че е тръгнал след него.
Влиза Ъптон Бел, ухилен като симпатичен идиот — какъвто си е.
САЛИ ГОДСОУ: Кой надува този клаксон, господин Бел?
ЪПТОН: Може би някой, който иска да примами снежните птици.
ФРАНК: Какви са тези снежни птици?
ЪПТОН: Не сте чували за снежните птици?
ДЕЦАТА (в хор): Не… не… Какви са тези снежни птици? Разкажете ни!
ЪПТОН: О, те са едни такива бели и грамадни като… като хладилници! А колко са вкусни… Ммм! Проблемът е, че летят само в най-лютите виелици. Защото им трябва много силен вятър, за да ги издигне във въздуха. За тях автомобилният клаксон е като кучешката свирка — веднага ги привлича. Пак обаче си е дяволски трудно да ги уловиш… Може ли да играя с вас?
ДЕЦАТА: Да! Да, може!
Пипа в търсила навсякъде Ралфи, но сега се присъединява към връстниците си. Появата на възрастен, който да играе с тях, я кара бързо да забрави за тревогата си.
КАТ: Застани в редицата, Ъптон Бел. Само не се прави на умник и не забравяй да казваш: „Може ли?“. Хайде, да започваме. Франк Брайт, направи две стъпки като хеликоптер.
Франк прави две крачки напред, като размахва ръце и бръмчи суета, правейки се на вертолет.
ДЕЦАТА: Забрави да кажеш „може ли“!
Франк се усмихва засрамено и се връща назад. Камерата се отдалечава от децата и ни показва вратата с надпис ЧИСТАЧ.
6 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СЛЕДОБЕД.
Звук: приглушено „тръбене“ на автомобилен клаксон.
На преден план е Моли Андерсън — виждаме я да седи до Джак Карвър на една от дървените скамейки. Опитва се да успокои разстроения съпруг на Анджела. Зад тях, в дъното на залата, се намира бюфетът, към който непрекъснато прииждат хора, за да си вземат кафе и закуски. Някои хвърлят изпълнени със съчувствие погледи към Моли и Джак… но сред тях не са Роби Бийлс и синът му Дон. Двамата са изцяло погълнати от похапването на понички. Роби пие кафе, а Дон посръбва кока-кола.
ДЖАК: Трябва да я намеря, Моли!
Той се опитва да стане, но Моли го хваща за ръката, задържайки го на мястото му… поне за известно време.
МОЛИ: Знаеш какво е там навън, Джак.
ДЖАК: Може би сега се лута из виелицата и замръзва до смърт на петдесет метра оттук!
МОЛИ: Ако излезеш, и ти ще се загубиш. Ако наистина бе толкова наблизо, щеше да чуе клаксона и да тръгне по посока на звука. Както при гъста мъгла в морето, нали знаеш…
ДЖАК: Ще отида да сменя Фърд.
МОЛИ: Но Хач каза…
ДЖАК: Алтън Хачър не може да ми казва какво да правя. Жена ми е някъде там отвън.
Този път Моли е безсилна да го спре, ето защо се изправя заедно с него. През това време Сандра се качва по стълбите, оглежда се и вижда съпруга и сина си.
МОЛИ: Тогава отиди до джипа, но само до джипа, Джак! Не се отдалечавай и не тръгвай сам да я търсиш!