Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
КАТ: Недей, Моли. Недей.
Моли разглежда кожената кесийка. Тя провисва надолу като голяма дъждовна капка под тежестта на онова, което се крие вътре в нея. Моли плахо докосва долната ѝ част.
РАЛФИ: Всичко е наред, мамо. Не се страхувай.
МОЛИ: Знаеш ли какво има вътре, Ралфи? Погледнал ли си?
РАЛФИ: Разбира се! Дори си поиграхме с господин Линож. Той каза, че са необикновени. Каза ми още, че ще трябва да ги споделя, защото не били само за мен. Били за всички. За всички на острова!
Моли взема кесийката. Когато започва да развързва вървите, които я пристягат, напред излиза човек, под чието червено спортно яке се вижда черна риза със свещеническа якичка. Това е Боб Ригинс, местният свещеник.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: На ваше място не бих го отворил, госпожо Андерсън. Особено като се има предвид кошмарът, който всички сънувахме снощи, и предполагаемата същност на този… този човек.
МОЛИ: Естествено, че не бихте го отворили, преподобни. Но понеже този човек вече на два пъти докопва сина ми с гнусните си ръце…
Тя отваря кесийката и надзърта вътре. Останалите я наблюдават със затаен дъх. Моли вижда една детска шапчица до себе си и изсипва в нея съдържанието на „подаръка“.
ФРАНК БРАЙТ (приближава се, за да погледне): Уха!
Във възклицанието му няма нищо изненадващо — това действително е подарък, който би се харесал на всяко дете. Камерата ни го показва по-отблизо. В шапката лежат десетина необикновено гладки и заоблени камъчета. Всичките са бели, с изключение на едно. То е черно и е осеяно с червени жилки, което няма как да не ни напомни за очите на Линож.
Моли вдига очи и среща погледа на Мелинда. Никоя от двете не знае какво би могъл да означава подобен „подарък“, но Мелинда придърпва Пипа по-близо до себе си. Така се чувства малко по-спокойна.
14 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — СЛЕДОБЕД.
Бавно, борейки се за всеки метър, снегомобилът си пробива път през виелицата. Четиримата мъже в него нямат търпение да се върнат в кметството.
15 ИНТ. СНЕГОМОБИЛЪТ — СЛЕДОБЕД.
Майк, Сони, Хенри и Кърк са се скупчили в кабината, а провизиите са сложени в товарния отсек отзад. Лицата на всички са мрачни — все още са потресени от видяното. Пътуват мълчаливо, докато машината подскача сред преспите. Накрая безмълвието се нарушава от…
СОНИ: От всички — само старата госпожа К. Никой от другите. Според вас къде може да са? Говоря за Джордж… Анджи… и Бил Тимънс? (Никой не отговаря.) Как изобщо я е завлякъл дотам? (Никой не отговаря.) И къде е манекенът? Някой видя ли манекена? (Никакъв отговор.) Как ли я е завлякъл дотам в тази буря?
ХЕНРИ: Престани, Сони.
Сони замлъква, но само за секунда-две. После се обръща към Майк.
СОНИ: Защо ни се случва всичко това? Ти си църковен четец в методистката църква, все ти се намира по някой добър цитат от Светото писание… Сигурно имаш някаква идея за какъв дявол е всичко това!
Майк се замисля, докато управлява снегомобила по неравната бяла пустиня, в която се е превърнала главната улица.
МАЙК: Спомняте ли си историята за Йов от Библията? (Сони и другите кимат.) Е, има една част от нея, която така и не е влязла в Светото писание. Когато облогът за душата на Йов приключил и Бог победил, Йов паднал на колене и се обърнал към Господа: „Боже, защо ми причини това? През целия си живот аз Те почитах и Ти се молех, а Ти изтреби добитъка ми, порази посевите ми, погуби жена ми и децата ми и ми изпрати стотици ужасни болести… И всичко това само защото си сключил облог с Дявола? Добре, Господи… ала единственото, което искам да узная — единственото, което Твоят недостоен слуга би искал да узнае — е защо избра мен?“. Йов зачакал смирено и тъкмо се убедил, че Бог няма да му даде отговор, когато в небето затрещели гръмотевици, засвяткали светкавици и един гръмовен глас прогърмял: „Значи, искаш да знаеш защо, така ли, Йов? Ами защото в теб има нещо, което ужасно много ме дразни“.