Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Бурята на века
Бурята на века - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бурята на века

Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:

Пиша за малки градчета навярно защото и аз самият съм израснал в малко градче, и почти всичките ми истории за малки градчета — като Джирусълъмс Лот, Касъл Рок или Дери — дължат много на Марк Твен („Човекът, който поквари Хадлибърг“) и Натаниел Хоторн („Младият стопанин Браун“). Никъде другаде в Америка обаче няма тъй тясно обвързани и сплотени общества като тези от крайбрежните островчета на щата Мейн. Хората там са свързани помежду си от традиции, ситуации, общи интереси, религиозни обичаи и работа — винаги тежка и понякога опасна. Но дали сплотяването всеки път води до всеобщото благо? Дали идеята за „обединената общност“ винаги сгрява сърцата… или се случва и да вледени кръвта?
Стивън Кинг
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 139
Перейти на страницу:

Сони, Хенри и Кърк са се вторачили в Майк, без да знаят какво да кажат. Сони гледа като ударен от гръм.

МАЙК: Какво ще кажете? Това помогна ли ви? (Никакъв отговор от другите.) На мен също.

Далечен звук: ритмично надуване на автомобилен клаксон.

КЪРК: Все още ги търсят.

СОНИ (замислен за госпожа Кингсбъри): Желая им късмет!

16 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА И СНЕГОМОБИЛА — СЛЕДОБЕД.

С търпение и труд далеч се стига. Още не са стигнали до кметството, но както изглежда, съвсем скоро ще се доберат дотам.

17 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТРАНИЧНИЯ ВХОД НА КМЕТСТВОТО И СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП, ПАРКИРАН НЕДАЛЕЧ ОТ ТАМ — СЛЕДОБЕД.

Сега Фърд седи на мястото до шофьора, а Хач изпраща продължителни, регулярни сигнали. Джак Карвър снове около джипа, трескаво обикаля в кръг, затъва в преспите, надига се и през цялото време се взира в бушуващата виелица.

ДЖАК: Анджи! Анджи, насам!

Вече е прегракнал, но продължава да крещи с цяло гърло. Накрая се приближава до отворения прозорец на шофьорската врата, превит надве, и диша тежко, жадно гълтайки ледения въздух. Лицето му е почервеняло и се е покрило с множество капчици пот, които вече се заскрежават в ъглите на устните му и по брадичката му.

ХАЧ: Джак, влез вътре да се стоплиш…

ДЖАК: Не! Тя е някъде там. Продължавай да натискаш клаксона.

18 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ФЪРД, КОЙТО СЕДИ ДО ХАЧ.

Докато Хач говори с Джак, Фърд ненадейно изправя гръб, а очите му се разширяват. Не може да повярва, че това, което вижда, е истина.

ХАЧ: По-добре седни и си почини малко, преди да припаднеш.

ДЖАК (сопнато): Жена ми е някъде там и е жива — усещам го! Затова не спирай да надуваш клаксона!

ХАЧ: Джак, не мисля, че…

Фърд вдига треперещата си ръка. Все още не може да повярва на очите си.

ФЪРД: Хач! Джак! Вижте!

19 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАСНЕЖЕНАТА БЯЛА ПУСТОШ — ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.

Сред ослепителната снежна слепота се вижда някакъв силует, който броди сред вилнеещата буря. Фигурата се клатушка и залита, но не спира да върви. Не е изключено да принадлежи на жена.

20 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП С ХАЧ, ДЖАК И ФЪРД.

ХАЧ: Боже мой! Боже мой, това някой от тях ли е?

ФЪРД: Не знам.

ДЖАК (изпълнен с надежда): Анджи!!!

Той се втурва с всички сили към неясната фигура. Пада, търкаля се по снега и отново се изправя на крака. Зад него Хач отваря шофьорската врата и излиза от джипа. Фърд е малко по-бавен, но следва примера му.

ХАЧ: Джак! Почакай! Това може да не е…

Никакъв резултат. Джак едва се вижда зад снежната завеса и все повече се приближава до загадъчния силует. Но вече виждаме, че фигурата действително е женска. Когато Джак я достига, жената рухва по очи в снега.

21 ЕКСТ. ДЖАК КАРВЪР

ДЖАК: Анджи! Скъпа!

Жената бавно, с усилие започва да се изправя на крака. Движи се с механичната целеустременост на играчка на пружина. Когато най-накрая се надига, виждаме, че това наистина е Анджела Карвър… но колко се е променила! Красивата майка на Бъстър е безвъзвратно изгубена в миналото. Нещастното, изгърбено същество пред нас изглежда не на двайсет и осем години, а най-малко на седемдесет. Очите ѝ се взират в снежната пелена, без изобщо да забелязват съпруга ѝ. Развяващите ѝ се коси са побелели… Покритото ѝ със сняг лице е бледо и набраздено от дълбоки бръчки.

ДЖАК (прегръща я): Анджи! Скъпа! О, Анджи, колко те търсехме само! Бъстър така се разтревожи за теб…

Докато говори, той обсипва лицето ѝ с целувки, докосва я и я гали с дълбока нежност — досущ като родител, който за малко да изгуби детето си. Невероятното облекчение, което Джак изпитва, измества всичко друго и в началото той не забелязва, че жена му не реагира нито на думите, нито на действията му. После обаче започва постепенно да го осъзнава.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)