Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
2 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ НА МАГАЗИНА — СЛЕДОБЕД.
Запъхтени, те влизат вътре и започват да изтръскват снега от себе си. Сони и Хенри носят лопати. Въпреки че е доста сумрачно, виждаме как дъхът им излиза на облачета пара.
СОНИ: Генераторът е сдал багажа. (Майк му кимва.) Кога според теб е станало?
МАЙК: Трудно е да се каже. Както гледам, не по-късно от днес сутринта. Вероятно натрупаният сняг е задръстил ауспуха.
Майк отива до касите, навежда се и започва да вади големи картонени кашони.
МАЙК: Сони, двамата с Хенри отидете за месо! Вземете от най-големите разфасовки говеждо, както и пуешко и пилешко. Най-добрите са в дъното на фризера.
ХЕНРИ: Ами ако са се развалили?
МАЙК: Шегуваш ли се? Бас държа, че даже не са започнали да се размразяват. Хайде, действайте. Сега рано се стъмва.
Сони и Хенри тръгват към хладилната витрина и намиращия се зад нея фризер. Кърк се приближава до касите и вдига един кашон.
МАЙК: Ние с теб ще вземем консерви ей от там. После ще се върнем за хляб, картофи и зеленчуци. А, и мляко! Децата ще имат нужда от мляко.
КЪРК: Ще им кажеш ли какво се получи от името на онзи? Когато разместихме кубчетата?
МАЙК: Какво ще спечелим от това?
КЪРК: Не знам. За бога, Майк, щом се сетя, тръпки ме побиват…
МАЙК: Мен също. Но засега ми се струва най-разумно да запазим тръпките за себе си. Трябва да изкараме поне още една нощ.
КЪРК: Но…
МАЙК: Хайде. Консервите ни чакат. Да ги натоварим.
Майк закрачва по алеята, където лежи преобърнатата маса. След миг колебание Кърк тръгва подире му.
3 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.
В началото не виждаме източника на звука, но на равни интервали проехтява пронизителният глас на автомобилен клаксон.
4 ЕКСТ. ПАРКИНГА — СЛЕДОБЕД.
После камерата ни показва страничния вход на сградата, недалеч от който е спрян служебният джип. Не е тръгнал за никъде — дори високопроходим офроудър с двойно предаване не може да се справи със сто и петдесет сантиметрова снежна покривка — но фаровете му светят. Един човек е седнал зад волана, а друг стои отвън до превозното средство. Хач е този, който е вътре, а до джипа стои Фърд Андрюс. Той е облечен с неизменната си парка с емблемата на доброволческата пожарна команда и се взира угрижено в снега. Стъклото на шофьорската врата е спуснато и в купето влиза сняг, но на никой от двамата не му пука за това.
Фърд слага дланите си като фуния пред устата си и вика с цяло гърло.
ФЪРД: Анджи Карвър! Били Тимънс!
ХАЧ: Нещо ново?
ФЪРД: Не. Щях да ти кажа, нали? Продължавай да натискаш клаксона.
Хач продължава да изпраща продължителни, регулярни сигнали. Фърд отново се взира в снега, след което се обръща и отваря вратата на джипа.
ФЪРД: Ела ти да гледаш, а аз ще надувам клаксона. Твоето зрение е по-остро.
Двамата си разменят местата.
ХАЧ (присвил очи срещу виелицата): Джордж Кърби! Джейни Кингсбъри! Къде сте, хора?
Междувременно Фърд натиска клаксона и тръбният му зов ехти на регулярни интервали.
5 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.
Звук: продължаваме да чуваме клаксона, но вече леко приглушено.
Децата са приключили с подреждането и сега не знаят с какво да се захванат. Отсъствието на Ралфи Андерсън не е направило впечатление на никого. Сандра вече е успокоила Кат и сега тя самата започва да нервничи. Кат го забелязва и я дарява с измъчена усмивка и потупване по ръката.
КАТ: Вече съм по-добре. Качвай се горе. Намери мъжа си и момчето си.
САНДРА: Но… децата…
Кат става и отива при малчуганите. Сандра я гледа с известно безпокойство. Все пак това е същата жена, която съвсем неотдавна преби до смърт своя приятел.