Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Бурята на века
Бурята на века - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бурята на века

Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:

Пиша за малки градчета навярно защото и аз самият съм израснал в малко градче, и почти всичките ми истории за малки градчета — като Джирусълъмс Лот, Касъл Рок или Дери — дължат много на Марк Твен („Човекът, който поквари Хадлибърг“) и Натаниел Хоторн („Младият стопанин Браун“). Никъде другаде в Америка обаче няма тъй тясно обвързани и сплотени общества като тези от крайбрежните островчета на щата Мейн. Хората там са свързани помежду си от традиции, ситуации, общи интереси, религиозни обичаи и работа — винаги тежка и понякога опасна. Но дали сплотяването всеки път води до всеобщото благо? Дали идеята за „обединената общност“ винаги сгрява сърцата… или се случва и да вледени кръвта?
Стивън Кинг
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 139
Перейти на страницу:

Обаче Джак не може да ѝ обещае подобно нещо. Дори не се опитва. Моли гледа тъжно подире му и накрая решава да го последва. Междувременно Сандра отново се оглежда. Още не е видяла Моли.

САНДРА (обръща се към Дон): Знаеш ли къде е Ралфи?

ДОН (дъвчейки поничката си): Откъде да знам?

САНДРА: Той не се ли качи заедно с теб?

Моли се приближава точно навреме, за да ги чуе, и — естествено — веднага да се разтревожи.

ДОН: Не, той остана при другите, за да подреждат. Тате, може ли още една поничка?

МОЛИ (обръща се към Сандра): Ралфи не е долу? Какво искаш да кажеш, че не е при другите деца?

САНДРА (иска ѝ се да потъне вдън земя): Не видях… Кат започна да плаче… Изтърва си чашата и я счупи…

МОЛИ: Трябваше да го наглеждаш!

Сандра потреперва. От десет години е женена за Роби и е свикнала да я обвиняват, когато нещо се обърка.

РОБИ (с типичната си арогантна надменност): На твое място не бих държал такъв тон на…

МОЛИ (изобщо не го забелязва): Трябваше да го наглеждаш! (И се втурва надолу по стълбите.) Ралфи! Ралфи!

7 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — СЛЕДОБЕД.

Четиримата участници в продоволствената експедиция са се струпали около снегомобила и предават пълните кашони на Майк, който ги нарежда в товарния отсек. Когато и последният кашон вече е вътре, Майк надига глас, за да надмогне воя на вятъра.

МАЙК: Ще направим още един курс! Сони, двамата с Хенри вземете още хляб и кифлички! Съберете всичко от лавицата! Кърк, от тебе искам картофи — поне петдесет кила! Аз ще взема мляко! Хайде, тръгвайте! Искам да се върнем възможно най-скоро!

Те поемат в индийска нишка през тясната траншея в снега. Най-отпред вървят Сони и Хенри Брайт, отзад са Майк и Кърк. Сони и Хенри влизат в магазина. Майк тъкмо прекрачва прага, когато ненадейно се спира — толкова рязко, че Кърк се блъска в него.

КЪРК: Какво ти става, по дяволите?

Майк е спрял до манекена на верандата, върху който Хач редовно си е правил шеги за сметка на Роби Бийлс. Манекенът е почти затрупан от снега, но макар че лицето му е скрито под навалелия сняг и е облечен със същия дъждобран, става ясно, че това не е същата фигура.

Майк почиства замръзналия сняг от лицето му и ние виждаме, че това всъщност е Госпожа Кингсбъри. Замръзнала е като леден къс. Потресен, Кърк се взира в мъртвата, а Майк напипва в снега около шията на жертвата нов плакат… в който обаче няма нищо забавно. Той гласи: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

Двамата мъже се споглеждат ужасено.

8 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

Приглушеното клаксониране продължава — продължителни сигнали на равни интервали.

МОЛИ (глас зад кадър): Ралфи! Ралфи!

9 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

Звук: приглушено „тръбене“ на автомобилен клаксон.

Моли не е на себе си. Неистово търси Ралфи навсякъде… обаче не може да го открие. Кат и Ъптон Бел са се притиснали уплашено един към друг. Роби, Дон, Тес Марчънт и Тавия Годсоу стоят на стълбите. Сали Годсоу вижда леля си и се втурва към нея. Уплахата се предава и на децата и те се скупчват заедно.

ПИПА: Казах ви, че не е отишъл с Дон…

Всички възрастни прииждат към детския кът — някои от креслата пред безполезния вече телевизор, други — от спалното помещение. Сред тях е и сломената от мъка Урсула Годсоу.

УРСУЛА: Ох, мили боже, сега пък какво?

Моли не ѝ отговаря. Отива при Пипа, прикляква пред нея и нежно слага ръце на раменете ѝ. Взира се в изплашените ѝ очи.

МОЛИ: Пипа, къде беше Ралфи, когато го видя за последен път?

Пипа се замисля, след което посочва към участъка между стълбището и стената. Моли поглежда натам и забелязва вратата с надпис ЧИСТАЧ. Възцарява се пълна тишина, нарушавана единствено от ритмичния тръбен зов на клаксона. Моли се изправя и тръгва към тази врата, страхувайки се какво ли ще открие зад нея. Протяга се към дръжката, но не може да се застави да я докосне, а още по-малко пък — да я завърти.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)