Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
МАЙК: Вътре! Всички вътре, веднага! И не се отдалечавайте един от друг!
Страхът му се предава на съгражданите му, които започват да се обръщат към кметството. Роби се приближава до Майк.
РОБИ: Какво, по дяволите, става?
МАЙК: Може и нищо да не е. После ще разберем. Сега вземай жена си и момчето си и влизайте вътре!
Майк завърта Роби и го избутва към Сандра и Дон. В същия миг при него идва Джак Карвър с Бъстър.
ДЖАК (вече изплашен): Майкъл, виждал ли си Анджела? Беше ей тук…
Тогава Роби започва да разбира и бързо отива при Сандра и Дон. Сега не смее да ги изпусне от поглед.
МАЙК: Грабвай момчето си и веднага влизай вътре!
ДЖАК: Но…
МАЙК: Тръгвай, Джак! Веднага!
260 ЕКСТ. ХАЧ НА ЗАСНЕЖЕНАТА МОРАВА ДО КМЕТСТВОТО.
Хората минават покрай него и влизат вътре през страничния вход. Почти всички изглеждат уплашени. Хач се старае да гледа във всички посоки едновременно… което е невъзможно заради обилния снеговалеж.
ХАЧ: Госпожо Кингсбъри?… Джордж?… Джордж Кърби?… Бил Тимънс, къде си?
Изведнъж забелязва нещо яркочервено и тръгва натам. Вдига шапката на Госпожа Кингсбъри от земята, изтръсква снега от нея и я наблюдава с мрачна физиономия. Майк се приближава до него, подтиквайки съгражданите си да влизат в кметството. Очите на Майк също шарят навсякъде. Двамата са като пастири, опитващи се да защитят смаляващо се стадо.
Майк взема шапката от Хач и се взира в нея.
МАЙК: Вътре! Всички вътре! Веднага!
261 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — С ДЖАК И БЪСТЪР.
БЪСТЪР: Тате, къде е мама? Оставихме мама навън! Тате, оставихме мама навън!
ДЖАК (започва да плаче): Спокойно, момчето ми, мама е добре.
И той помъква Бъстър към вратата, водеща към приемната и стълбището на сутерена.
262 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — С ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.
Те сноват по пътеките между скамейките — Моли и Ралфи, семейство Станхоуп, Джони Хариман, Тавия Годсоу, Кърк и Джена Фрийман… Всичките ни стари познайници. Над всяко лице е надвиснала сянката на страха.
КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:
263 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.
ТИТРИ: 2:00 СЛЕДОБЕД.
Снегът продължава да вали, а вятърът продължава да вие. Пред страничния вход на кметството е спрян най-големият снегомобил на острова. Двигателят му работи на празен ход.
264 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТРАНИЧНИЯ ВХОД НА КМЕТСТВОТО В ЕДЪР ПЛАН — СЛЕДОБЕД.
Скупчени пред вратата стоят Майк, Сони, Хенри Брайт и Кърк Фрийман. Изпращат ги Моли, Хач и Тес Марчънт. Отново се налага всички да крещят, за да надвикат бурята.
МОЛИ: Сигурен ли си, че това е необходимо?
МАЙК: Не, но нямаме прогноза за времето и е най-добре да се подсигурим. А и в магазина има неща, от които се нуждаем!
МОЛИ: Портокаловият сок не си заслужава риска да се натресете на оня психопат!
МАЙК: Няма да посмее да ни нападне четиримата.
МОЛИ: Обещай ми, че ще се пазиш.
МАЙК: Обещавам. (Обръща се към Хач.) Всеки да пази партньора си. Никой да не остава сам.
ХАЧ: Точно така. Внимавайте, момчета.
СОНИ: Много ясно.
Всички се обръщат към снегомобила.
МОЛИ: Майк… ако минете покрай къщи…
Тя замлъква, притеснена да помоли за онова, което ѝ е хрумнало, но благият поглед на Майк я окуражава.
МОЛИ: Ами… разбираш ли, малчуганите се държат супер, но ако можеш да донесеш няколко игри и два-три комплекта кубчета, ще съм ти страшно благодарна.
МАЙК (целува я по бузата): Нямаш грижи.
Той се приближава до снегомобила и сяда на шофьорската седалка. Запалва двигателя. Всички махат с ръце и возилото изчезва в бурята.