Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ТАВИЯ: Ще се справят ли?
ХАЧ: Разбира се.
265 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — СЛЕДОБЕД.
Снегомобилът спира пред къщата. Оградата е напълно засипана от снега. Табелката с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ лежи върху триметрова пряспа.
266 ИНТ. СНЕГОМОБИЛЪТ — СЛЕДОБЕД.
МАЙК (обръща се към другите): Ей сега се връщам.
Той отваря вратата на снегомобила и изскача навън.
267 ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН, С МАЙК — СЛЕДОБЕД.
Той си пробива път през дълбоките преспи, приведен заради снега и вятъра, и едва не се блъска в Кърк Фрийман. Отново се налага двамата да викат, за да се чуят.
МАЙК: Връщай се вътре и ме чакай на топло! Ще се справя!
КЪРК: Всеки трябва да пази партньора си, забрави ли?
Той посочва към Сони и Хари в снегомобила.
КЪРК: Двама тук, двама там, а в магазина — всички заедно.
МАЙК: Добре… хайде.
Двамата поемат към верандата по погребаната под снега пътечка.
268 ИНТ. КАМЕРАТА МИ ПОКАЗВА КАТ УИДЪРС В БЛИЗЪК ПЛАН.
Тя седи на един сгъваем стол и се взира в стената с празен поглед. Държи чаша, а на раменете ѝ е наметнат пуловер. Все още е под влиянието на шока и транквилантите.
Някъде зад нея се чуват пеещи деца.
ДЕЦА И САНДРА БИЙЛС: „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“
Кат реагира на песничката, но не твърде бурно. Може би не си я спомня. Камерата се отдръпва назад и ни показва малчуганите от МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. За тях се грижат Роби и Сандра Бийлс — вече никой не прави нищо сам. Сандра дирижира пеенето им и се опитва да изглежда весела. Роби седи на един дървен стол и изглежда отнесен почти колкото Кат.
Децата изобразяват чайничета — докато пеят, свиват ръце като дръжчици и докосват с пръсти нослетата си, показвайки къде са им чучурчетата. Намират се в детския кът — между стълбището и стената, а около тях са разпилени книги, лепила, книжки за изрязване и няколко играчки.
Зад тях, в дъното на помещението се вижда затворена врата с табелка с надпис ЧИСТАЧ.
ДЕЦАТА И САНДРА БИЙЛС: „Имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“
Фърд Андрюс слиза по стълбите и застава до Роби.
РОБИ: Мразя тази песничка.
ФЪРД: Защо?
РОБИ: Не знам, просто я мразя. Как е Джак Карвър?
ФЪРД: Успокои се малко. Добре, че жените изведоха детето му, преди да изпадне в истерия. (Кимва към Бъстър.) Трябва да организираме издирване на Анджела и останалите. Ако Алтън Хачър не може да го води, ти би могъл…
РОБИ: И какво ще правим, ако издирващата група не се завърне? Ще изпратим друга?
ФЪРД: Е… не можем просто да си седим тук…
РОБИ: Разбира се, че можем. И точно това ще направим. Ще си седим тук и ще чакаме бурята да отмине. Извини ме, Фърд, но трябва да си взема кафе.
Роби става, хвърля надменен поглед на Фърд и започва да се изкачва по стълбите. Фърд тръгва подире му.
ФЪРД: Просто си мислех, че може би трябва да сторим нещо, Роби…
Камерата отново ни показва Кат. Очите ѝ проблясват. Тя вижда…
269 ВСТАВКА: БАСТУНЪТ НА ЛИНОЖ.
Вълчата глава се стрелва рязко към камерата. Озъбената муцуна сякаш ръмжи.
270 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕТСКИЯ КЪТ — СЛЕДОБЕД.
Кат изпуска чашата си, закрива лицето си с ръце и се разтърсва от ридания. Децата спират да пеят и се обръщат към нея. Пипа и Хайди започват да хлипат от съчувствие.
ФРАНК БРАЙТ: Какво ѝ има на Катрина Уидърс?
САНДРА: Нищо, Франки… Просто е малко уморена… Деца, защо не подредите малко тук? Господин Андерсън съвсем скоро ще ви донесе нови играчки, така че…
ДОН: Аз пък няма да подреждам! Татко ми ще ми даде поничка!
И Дон се втурва нагоре по стълбите.
САНДРА: Дон! Дон Бийлс! Веднага се върни и помогни на другите…