Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Твой е.
Тримата зяпнаха чека. Още преди да са отворили уста, младата жена се беше отдалечила.
— Божичко, за какво момиче се е оженил нашият Джеймс! — възкликна накрая Жан-Пиер.
— Пиян си, жабар такъв — скастри го Робин.
— Как смееш, господинчо, да подмяташ, че един французин може да се напие от шампанско! Обявявам ти дуел. Ти избери оръжието.
— Тапи от шампанско.
— Я по-кротко! — спря ги Стивън. — Ще се издадете.
— Кажи сега, професоре, като теглим чертата, какво се получава с финансите?
— Тъкмо пресмятам — отвърна Стивън.
— Моля? — ахнаха в един глас Робин и Жан-Пиер, но им беше много леко на душата и не им се спореше.
— Дължи ни още 101 долара и 24 цента.
— Срам и позор! — възкликна Жан-Пиер. — Дайте да опожарим къщата.
Ан и Джеймс отидоха да се преоблекат, а Стивън, Робин и Жан-Пиер продължиха да се черпят с шампанско. Кумът оповести, че булката и младоженецът ще тръгнат след петнайсетина минути, и помоли гостите да се съберат в хола и пред къщата.
— Елате да ги изпратим — прикани Стивън.
Благодарение на шампанското бяха придобили ново самочувствие и застанаха на хвърлей от автомобила.
Стивън чу как Харви се тюхка:
— Дявол го взел! Аз ли трябва да мисля за всичко?
Видя как той се озърта, накрая погледът му падна върху тримата приятели. Повика с пръст Стивън и младият мъж усети, че краката му се подкосяват.
— Ей, ти, не беше ли шафер?
— Да, шафер съм, господине.
— Розали ще тръгне всеки момент, а няма цветя за нея. Един бог знае какво е станало с букета, няма го никъде. Мятай се на някоя от колите. На километър-два оттук има цветарница. И не се мотай.
— Тръгвам веднага.
— Я! Не се ли познаваме отнякъде?
— Да, господине. Всъщност не, не се познаваме. Отивам за цветята.
Стивън се обърна и побягна. Робин и Жан-Пиер, които, ужасени, бяха присъствали на сценката и вече се бяха уплашили, че Харви ги е разкрил, се завтекоха подире му. Щом излезе зад къщата, Стивън спря и погледна най-красивия храст с рози. Робин и Жан-Пиер профучаха покрай него, също спряха като заковани и се върнаха, плетейки нозе, при своя приятел.
— Какво си намислил? Да набереш букет за собственото си погребение ли?
— Меткаф поиска така. Някой е забравил да вземе цветя за Ан. Разполагам с пет минути. Започвайте да берете!
— Mes enfants61, и вие ли виждате онова, което виждам аз?
Другите двама вдигнаха очи. Жан-Пиер гледаше като омагьосан оранжерията.
Следван по петите от Робин и Жан-Пиер, Стивън се върна пред къщата, понесъл в ръце орхидеите, коя от коя по-красиви. Тъкмо ги подаде на Харви, когато от къщата излязоха Джеймс и Ан.
— Браво на теб! Любимите ми цветя. Колко струват?
— Сто долара — отвърна напосоки Стивън.
Харви му връчи две петдесетдоларови банкноти. Плувнал в пот, Стивън се сля с навалицата и се върна при Робин и Жан-Пиер.
Джеймс и Ан си запроправяха път през множеството. Мъжете не можеха да откъснат очи от младоженката.
— О, татко, орхидеи! Колко са красиви! — Ан целуна Харви. — Благодарение на теб днес е най-хубавият ден в живота ми!
Ролс-ройсът се плъзна плавно по алеята, откъсна се от тълпата сватбари и се отправи към летището, откъдето Джеймс и Ан щяха да се качат на самолета за Сан Франциско, първата спирка по пътя им за Хавайските острови. Докато автомобилът заобикаляше къщата, Ан погледна празната оранжерия, после и цветята в ръцете си. Джеймс не забеляза. Мислеше си за друго.
— Според теб ще ми простят ли? — попита той.
— Все ще ти простят, сигурна съм. Но я ми разкрий тайната! Наистина ли имаш план?
— Знаех си аз, че няма да се сдържиш и ще ме попиташ, и истината е…
Колата се плъзгаше леко по магистралата и само шофьорът чу отговора.
Стивън, Робин и Жан-Пиер гледаха как гостите се разотиват — повечето спираха да се сбогуват със семейство Меткаф.
— Дайте да не рискуваме — каза Робин.
— Вярно, защо да дърпаме дявола за опашката! — съгласи се Стивън.
— А не искате ли да го поканим на вечеря? — предложи Жан-Пиер.
Другите двама го сграбчиха и го натикаха в едно от такситата.
— Защо официалният ти костюм е издут, Жан-Пиер?
61
Деца мои (фр.). — Б.пр.