Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Сандра беше съгласна с нея.
— Моите чекове идват от някаква банка на Каймановите острови. Не бих имала нищо против да се излежавам на някой плаж, докато парите текат към мен, независимо дали са чисти или не.
— Но какво те накара да започнеш тази работа? — попита Лорна, изумена.
— Агорафобията — кратко се изсмя Сандра. — Това е вярно, но е само половината от истината. Винаги съм била малко… неуверена. Не обичах да излизам сред много хора.
— Защо? — учуди се Джос.
Сандра я погледна, сякаш се опитваше да прецени дали момичето й се подиграва, или наистина не разбира.
— През целия ми живот всички са гледали на мен като на дебелана. В училище постоянно ми се подиграваха за това. Дори в живота зрели хора, които би трябвало да мислят по друг начин, правеха същото. Човекът е много жестоко същество.
Хелън протегна ръка и сплете пръстите си с нейните.
— Ти не заслужаваш такова отношение.
Сандра се усмихна.
— Едва наскоро започнах да го осъзнавам. Всъщност, откакто се запознах с вас. През тези няколко седмици излизам по-често, отколкото за последните пет години. Срещнах Майк и всичко сякаш започна да се подрежда. — Изчерви се и в очите й се появи особен блясък. — О, по дяволите, всеки момент ще се разплача!
— Недей, защото всички ще се разревем — каза Лорна. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от състрадание.
Сандра изсумтя.
— Е, стига толкова. Това не бива да се превръща в сълзлива история. Има и нещо хубаво. Обувките винаги ще бъдат мои приятели. В началното училище майка ми поръчваше униформите ми, а аз не можех да си купувам дрехи в обикновените магазини като повечето момичета. Но обувки с моя номер винаги се намираха. Без значение колко дебела бях, кой размер дънки носех и от коя секция в мола се обличах, тридесет и седми си оставаше тридесет и седми и това беше най-важното. — Тя щракна с пръсти. — Когато си ги поръчвах по каталог, никой не можеше да каже нищо. За тях можех да бъда и Дженифър Анистън. Което е много близо до работата ми като анонимен оператор на секстелефон.
— В такъв случай може би не става въпрос за съвпадение — изкоментира Хелън. — Приятно ли ти е да го правиш?
— Понякога — засмя се Сандра. — Досега никога не съм го признавала пред никого. Дори пред себе си.
— Което е добре — настоя Джос. — Важно е да обичаш онова, с което се занимаваш. Поне аз искам с мен да е така.
— И на мен ми се иска да си доволна, миличка — обади се Лорна. — Нямам търпение да разговаряш с адвоката, който ти препоръча Сандра. — Внезапно я осени мисъл, която я накара да повдигне въпросително вежди: — Я чакай малко, този приятел… да не би да е някой от твоите…
— Е, кой е следващият? — прекъсна я Сандра и й смигна съучастнически. — Няма ли някой скелет и в твоя гардероб?
Добре, темата беше сменена.
— Имаш предвид, освен обувките? Всъщност има. Честно казано, миналия месец бях на крачка да пъхна чифт на „Фенди“ под полата си и да избягам от „Ормондс“. Бяха направо страхотни — каза Лорна, припомняйки си черната кожа и съвършените малки токи. — Бих си ги купила, но съм напълно разорена.
Последва мълчание, след което тя продължи:
— Нямам почти пукната пара. За сметка на това дължа близо трийсет хиляди долара по кредитните си карти, затова се принудих да се посъветвам с кредитен инспектор, който определя месечния ми бюджет.
— Сега справяш ли се? — вгледа се в нея Хелън. — Защото, ако имаш нужда от пари, мога да ти помогна. Наистина.
Лорна усети как в нея се разлива някаква топлина.
— Това означава много за мен, повярвай ми. Да чукна на дърво, струва ми се, че започвам да вземам нещата под контрол. Миналата вечер дори предложих няколко от любимите си чифтове за продан в интернет…
— Едните бяха на „Густо“ — задъхано отбеляза Сандра.
— Аха. — Лорна си припомни колко потисната се почувства, когато Shoegarpie бе започнала да наддава за едни от любимите й обувки, и как бе злорадствала, когато някаква си новачка с псевдоним Shoeshoeshebooge(O) ги измъкна под носа й, предлагайки невероятната сума от двеста и десет долара и двайсет и четири цента. — Съжалявам, че ги изпусна. Но ако трябва да бъда честна, платих за тях само седемдесет и пет долара на една разпродажба в Делауер. Нямаше дори комисиона.
— Виждам добро бъдеще за нас — заяви Сандра, после се замисли и се поправи: — Имам предвид в по-далечен план. Когато ще можем да се радваме и на по-дребни покупки.