Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Но те направиха точно това, обградили Хелън като нейна лична охрана. Всеки страничен наблюдател би се досетил за коя от тях е тестът, което беше и целта им.
Върнаха се обратно в апартамента на Сандра и петнайсетина минути по-късно четири лентички вече бяха захвърлени в мивката в банята.
— Значи без съмнение е положителен? — попита Джос.
— Погледни картинката. — Лорна й подаде инструкцията за употреба. — Една чертичка значи отрицателен, а две — положителен.
— Е, тук има цели осем чертички. Значи е абсолютно сигурно.
— Но как е станало? — учуди се Сандра. — Мислех, че вземаш противозачатъчни.
— Джим ги изхвърли веднага щом ги намери — обясни Хелън, без да откъсва очи от тясната лентичка. — Купих си други, защото не можех да прекъсвам за повече от три дни, и дори удвоих дозата, но… очевидно не е било достатъчно.
— Някъде четох, че пропускането дори един ден те прави уязвима и би трябвало да си по-предпазлива — каза Сандра.
— Господи! — покри лицето си с ръце Хелън. — Аз дори не исках да спя с него. Особено след онова, което направи. — Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, после поклати глава: — Беше много по-лесно да се примиря и да му се подчиня, отколкото да се карам с него. Говоря като абсолютна глупачка, нали?
Лорна се приближи до нея и я прегърна през раменете.
— Виж, ние всички понякога правим неща, които не искаме, защото така си спестяваме усилието да се съпротивляваме. Животът е достатъчно суров и никой няма желание да си създава допълнителни затруднения. Не бива да се обвиняваш.
— О, напротив — възрази Хелън и се засмя мрачно. — Даже е задължително. Вината е изцяло моя.
— Забрави за това — настоя Лорна. — То вече няма никакво значение. Главният въпрос е какво смяташ да правиш?
Хелън преглътна с усилие.
— Не знам.
— Съвсем скоро ще остана без работа — обади се Джос. — Мога да ти помагам. Повярвай ми, имам опит с децата.
Хелън й отправи поглед, пълен с благодарност.
— Би ми било приятно. — После се обърна към останалите: — Няма ли вече да излезем от банята?
Това разведри атмосферата и те се върнаха във всекидневната, където се настаниха на дивана, намествайки възглавниците около Хелън.
— Това обърква плановете относно брака ти, нали? — попита Лорна.
— Такава беше първата ми реакция. Честно казано, нямам представа какво да предприема. При всички случаи семейният ми живот е приключил, но няма ли да е по-добре за детето, ако остана в къщата?
— Смятам, че е най-добре да направиш онова, което ще те накара да се почувстваш спокойна и щастлива — заяви Сандра. — Ако детето расте в напрегната обстановка, това ще му се отрази много по-зле, отколкото ако се развива в спокойна среда — дори ако посещава баща си само през уикендите — и се радва на двойните грижи от страна на двамата си родители. — Тя въздъхна тежко. — В собственото ми семейство отношенията бяха много обтегнати. Отделни стаи, които никога не си направиха труда да ни обяснят, ледено мълчание, постоянните закъснения на баща ми по работа. Все неща, които сега ме озадачават.
— Господи, и като се прибави това, че през цялото време си смятала Тифани за тяхна любимка, животът ти очевидно не е бил лек — изкоментира Джос.
Сандра повдигна рамене.
— Много хора живеят далеч по-зле. Ако бях малко по-силна като характер, нямаше да стана такава невротичка.
— Но ти не си! — извика момичето. Неприятно му беше, когато Сандра говори такива неща за себе си, още повече сега, когато придобиваше увереност, каквато никога преди не бе изпитвала.
— Не си — потвърди и Лорна. — Просто се обръщаш назад и преосмисляш миналото си. Както правим всички.
Хелън се обърна към нея със смръщено лице. После погледът й се измести към другите две.
— Хрумна ми една идея — каза и за всички беше ясно, че е обзета от позитивни емоции — надежда и оптимизъм. — Може да се окаже много добра.
— Относно борбата, която всяка от нас води с живота? — опита да се пошегува Сандра.
— В известен смисъл — да. Лорна, ти имаш нужда от нова работа, нали?
— Амин.
— Джос, струва ми се, ти също.
Това звучеше обещаващо.
— Определено.
— Сандра? Знам, че си доволна от своята, но би ли проявила интерес към малко рисковано начинание?