Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Сандра я изгледа озадачено.
— С вас? Можеш да се обзаложиш. Какво си намислила?
— Преди няколко седмици бях на едно парти в дома на Морнини…
— Ооо, висшата класа слиза при масите, а? — пошегува се Лорна.
— Тези приказки не са верни. Може би. Както и да е, Киара успя да ме завлече на горния етаж и ми показа най-изящните обувки, които някога съм виждала. — Описа им ги с най-малките подробности, при което Сандра и Лорна почти пищяха от възторг. Джос не прояви никакъв ентусиазъм. Обувките си бяха обувки. Обичаше тези жени, но никога нямаше да разбере докрай страстта им към нещо, което всички използваха в ежедневието си.
— Къде можем да ги намерим? — нетърпеливо попита Лорна.
— Точно там е работата. Момчето има нужда от финансова подкрепа. И американски дистрибутор. Киара искаше да привлече съпруга си, защото смята, че това би било огромна инвестиция, но той не проявява никакъв интерес към подобен род бизнес. Подозирам, че го намира малко женствен.
— И смяташ, че ние бихме могли да го поемем? — изуми се Лорна. — Сериозно ли говориш? Звучи като нещо, за което ще са нужни милиони.
— Бихме могли да изтеглим кредит — обади се Джос. — Ще се регистрираме като сдружение с разностранна дейност, ще вземем заема и всичко ще се нареди. Разбира се, много по-лесно е да се говори за това, отколкото да се направи.
Внезапно я обзе странно въодушевление. Бе пристигнала в столицата с надеждата да вкуси от живота на големия град. И работата й като бавачка беше само първата крачка в тази посока. Не беше крайната точка, а само началото. Щеше да се ориентира в новата обстановка и да открие нови възможности, за да устрои бъдещето си много по-добре, отколкото ако беше останала във Фелинг и се бе омъжила за някое от момчетата, с които бе излизала като ученичка в гимназията.
И това беше точно една от тези възможности.
Трябваше обаче да се пребори с чувството си за провал, задето не можеше да остане и поне да се опита да поправи неоспоримите щети, нанесени върху Барт и Колин. Момчетата не получаваха нежните наставления, които би трябвало да им дават родителите им, и растяха, лишени от топлина и обич. И ако нямаше някой, който да се намеси и да ги предпази от фалша, изобилстващ в живота на семейството им, бяха обречени рано или късно да попаднат под нечие лошо влияние.
На моменти Барт беше толкова сладък, толкова уязвим… Потръпна при мисълта, че би могъл да изгуби тези си качества и да стане капризен и придирчив като майка си. Или емоционално отчужден от близките си, какъвто беше баща му.
Или пък — каква ужасяваща перспектива — и двете.
Но тя бе направила всичко, каквото можеше. Не подлежеше и на съмнение, че ако останеше там, нещата щяха да се влошат. Нямаше никакво съмнение. Така че новият бизнес беше… какъв беше точният израз?… Неочаквана възможност за нещо ново и интересно. Не би могла да й се предостави в по-подходящо време и с по-подходящи хора.
Хелън говореше, по-въодушевена от всякога, за възможностите, които се откриваха пред тях:
— Имам много връзки в местните големи магазини. Често съм ги обхождала за дарения и други подобни неща. Почти съм сигурна, че петте търговски вериги с готовност ще се съгласят да предлагат обувките на Филипе. С удоволствие ще се заема с рекламата.
— Какво ще кажеш за домашни партита? — предложи Сандра.
— Имаш предвид като демонстрациите на домакински уреди? — попита Лорна.
— Ами… да. Нещо такова. Директна продажба на подходящи клиенти. Ще става по-бързо, отколкото търговията на дребно.
— Още по-добре би било, ако се предлагат едновременно във всички магазини — обади се и Джос, на която идеята започна да се харесва все повече и повече.
Хелън се прозя.
Сандра веднага се хвана за това.
— Добре, момичета. Прекарахме една дълга, изпълнена със събития вечер. Господ ни е свидетел. Какво ще кажете да продължим утре, а?
— Става — съгласи се Лорна.
— Разбира се — подкрепи я и Джос. — Стига да е след осем вечерта. Удобно ли ви е да се видим тогава?
— Аз нямам нищо против — каза Хелън.
— Ако отложите за десет, ще можете да разчитате и на мен. — Лорна въздъхна с облекчение, когато останалите кимнаха утвърдително.
— Значи е решено — заяви Сандра. — А междувременно някоя от вас има ли възможност да провери какви са изискванията за инвестиционните кредити?
— Бих могла да отскоча сутринта… — започна Хелън.