Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
За висшия човек
Когато за пръв път дойдох при хората, безумието на пустинника извърших, великото безумие — явих се на пазарището. И когато аз говорех към всички, към никого не говорех. А вечерта въжеиграчи бяха ми другари и трупове; и сам аз бях почти труп.
Но с новото утро ми дойде и нова истина: и аз научих да казвам „Що ме е грижа от пазар и сган, и шум от сган, и дългите уши на сганта!“
Висши човеци, това научете от мен: на пазара никой не вярва във висши човеци. А щом искате да говорите там, добре! Но сганта подмигва: „Ние всички сме равни.“
„Вие, висши човеци — тъй подмигва сганта, — няма никакви висши човеци, ний всички сме равни, човекът е човек, пред Бога всички ние сме равни!“
Пред Бога! Но сега тоя бог умря. А пред сганта ние не искаме да бъдем равни. Висши човеци, махнете се от пазара!
„Пред Бога!“ — Но сега тоя бог умря! Висши човеци, тоя бог беше вашата най-голяма опасност.
Откакто е той в гроба, едва оттогава възкръснахте вие отново. Едва сега настъпи великата пладня, едва сега ще стане висшият човек господар!
Разбрахте ли вие тая дума, о, мои братя? Вие се плашите — вашите сърца се замаяха? Не зее ли тук бездна за вас? Не ви ли лае тук адският пес?
Тогава напред! Висши човеци! Едва сега ще се замъчи да роди планината на човешкото бъдеше. Бог умря: сега ние искаме да живее Свръхчовека.
Най-угрижените питат днес: „Как може да се съхрани човек?“ А Заратустра пита единствен и пръв: „Как ще бъде човекът превъзмогнат?“
Свръхчовекът ми лежи присърце, той е моето първо и единствено — а не човекът: не ближният, не най-бедният, не най-страдащият, не най-добрият.
— О, братя мои, което мога да обичам у човека, то е, че е преход и гибел. А и у вас има много, което ме кара да обичам и да се надявам.
Че вие презирахте, висши човеци, това ме кара да се надявам. Великите презрители са именно великите почитатели.
Че вие се отчайвахте, в това има много за почит. Че вие не се научихте да се отдавате, вие не научихте дребните мъдрости. Че днес дребните хора станаха господари; те всички проповядват покорност и смирение, и благоразумие, и прилежание, и зачитане, и дългото „и тъй нататък“ на такива дребни добродетели.
Което прилича на жена, което произхожда от рабска порода, а особено сганта — сбирщина: то иска сега да бъде господар на всяка човешка съдбина — о, погнуса! Погнуса! Погнуса!
То пита и пита, и не се уморява: „Как се съхранява човек най-добре, най-дълго, най-приятно?“ С това са те господари на днешния ден.
Тия господари на днешния ден превъзмогнете, о, братя мои — тия дребни хора: за висшия човек те са най-голяма опасност!
Превъзмогнете, висши човеци, малките добродетели, малките мъдрости, зачитането на пясъчно зърно, пъпленето на мравките, жалкото доволство, „щастието на мнозинството“!
И по-добре да се отчаяте, отколкото да се отдадете. И, наистина, аз ви обичам за това, че вие днес не знаете да живеете, висши човеци! И тъкмо тъй живеете вие най-добре!
Имате ли мъжество, о, мои братя? Сърдечни ли сте? Не мъжественост пред свидетели, а мъжественост на пустинника — и орлова мъжественост, която никой бог дори не вижда?
Студени души, катъри, слепи, пияни — не са сърдечни за мен. Сърце има, който знае страх, но надвива страха; който вижда бездната, но с гордост.
Който вижда бездната, но с орлови очи — който с орлови нокти хваща бездната: той има мъжество.
„Човек е зъл“ — тъй за утеха ми казваха всички най-мъдри. Ах, да беше това истина и днес! Че злото е най-добрата сила на човека.
„Човек трябва да стане по-добър и по-зъл“ — тъй уча аз. Най-злото е необходимо за най-доброто на Свръхчовека.
Можеше да бъде добро за оня проповедник на дребните хора това, че той страда и носи греха на човека. Но аз се радвам на великия грях като на моя най-велика утеха.
Но такива неща не са казани за дълги уши. Не всяка дума е за всяка уста. Това са тънки, далечни неща: тях не трябва да тъпчат овчи крака!
О, висши човеци, мислите ли вие, че аз съм тук, за да поправя, което вие сте направили зле?
Или че аз искам занапред по-удобно да ви постеля, вам, страдащи? Или да ви покажа нови по-лесни пътеки вам, залутани, заблудени, катерещи се по криви пътеки?