Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Ходете по стъпките, по които вече е ходила добродетелта на вашите бащи! Как бихте искали да се подемете високо, ако не се подеме с вас волята на вашите бащи?
Но който иска да бъде първи, да гледа да не стане последен!
И дето са пороците на вашите бащи, там не трябва вие да искате да минавате за светци!
Чиито бащи са обичали жени и силни вина; и диви свине — какво би било, ако един от тях изискваше от себе си целомъдрие?
Това би било безумие! Наистина, за такъв един струва ми се е много, ако той е мъж само на една или две, или три жени.
И ако той учредеше манастири и напишеше на вратите им: „Пътят към светеца“ — аз пак бих казал — за какво! То е още едно безумие!
Той си е учредил поправителен дом и убежище — на добър час! Но аз не вярвам в това.
В самотността расте, което човек носи в нея, също и вътрешното животно. Затова мнозина не трябва да се напътват към самотност. Имало ли е по-мръсно досега на земята от пустинници светци? Около тях е бесувал не само дяволът — но и свинята.
Боязливи, свенливи, несръчни, като тигър, комуто някой скок не се е удал: тъй, висши човеци, ви виждах често да се измъквате настрана. Един зар не ви се удаде.
Но що от това, играчи на зарове! Вие не сте учили да играете и осмивате, както трябва да се играе и осмива! Не седим ли винаги на една маса за осмиване и игране?
И ако вие не сте сполучили с великото, значи ли, че вие затова сте несполучени? И ако сами вие не сте сполучени, несполучен ли е затова човекът? Но ако човек не е сполучен: добре! Та какво!
Колкото едно нещо е по-съвършено, толкова по-рядко се сполучва то.
Висши хора, не сте ли вие всички тук несполучени?
Бъдете бодри, какво от това! Колко неща са още възможни! Научете се на себе си да се смеете, както трябва да се смее човек!
И чудно ли е, че вие сте несполучени и полусполучени, вие, полустрошени!
Не се ли бие и блъска във вас бъдещето на човека?
Най-далечното, най-дълбокото, звездновисокото на човека, неговата чудовищна сила — всичко това не кипи ли във вашето гърне?
Чудно ли е, че много гърнета се счупват! Научете се да се смеете на себе си, както трябва човек да се смее! Вие, висши човеци, о, колко неща още са възможни! И наистина, колко неща са вече сполучени! Колко богата е тая земя с малки, добри съвършени неща, напълно сполучени! Поставете малки добри съвършени неща около си, вие, висши човеци! Чиято златна зрялост лечи сърцето. Съвършеното учи да се надяваме.
Що е било досега на земята най-голям грях? Не бе ли словото на тоя, който рече: „Тежко на ония, които се смеят тук!“
Не намери ли той сам на земята основание за смях? Тогава той зле е дирил. Дори дете намира тук основания за смях. Той не е обичал достатъчно — инак би обичал и нас, смеещите се! Но той ни мразеше и осмиваше, плач и скърцане на зъби ни предричаше той.
Трябва ли човек изведнъж да проклина, дето не обича? Това, струва ми се, е лош вкус. Но тъй правеше той, безусловният. Той произхождаше от сганта.
И сам той не обичаше достатъчно — инак по-малко би се сърдил, че не го обичат. Всяка велика любов не иска любов — иска повече.
Бягайте от пътя на всички такива безусловни! Те имат тежки нозе и задушни сърца — те не знаят да танцуват. Как може да бъде земята лека за такива.
Всички добри неща се приближават към целта си, като криволят. Като котки се гърбят, те мъркат вътрешно пред своето близко щастие — всички добри неща се смеят.
Вървежът издава дали някой върви по своя път — гледайте как вървя аз! Но който се приближава до целта си, той танцува!
И наистина аз се вкамених в статуя, нито стоя тук, неподвижен, тъп, вкаменен като стълб; аз обичам бързия бяг.
И макар да има на земята блата и гъста скръб — който има леки нозе, скача през тинята и танцува като върху пометен лед.
Възвишете сърцата си, братя мои, високо! По-високо! А не забравяйте също и нозете си! И нозете си повишете, вие, добри танчари, и още по-добре — изправете се на глава!
Тоя венец на засмения, тоя венец от рози: аз само увенчах главата си, с него аз сам осветих моя смях. Никого другиго не намерих аз днес достатъчно силен за това. Заратустра танчарят, Заратустра лекият, който маха криле, готов да лети, мамещ всички птици, готов, чевръст, и блажено лек.
Заратустра прорицателят, Заратустра правдосмеещият се, не безпокойният, не безусловният, един, който обича скокове и отклонения от пътя — аз сам увенчах главата си с тоя венец!