Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Не! Не! Трижди не! Други чакам аз тук на тия планини и не ще мръдна крака си без тях — висши, по-силни, по-победоносни, по-бодри, такива, които са създадени правилно телом и духом — смеещи се лъвове трябва да дойдат!
О, мои желани гости, вие, чудни — не сте ли чули още нищо за моите деца? И че са те вече на път към мен?
Говорете ми за моите градини, за моите блажени острови, за моя нов хубав род — защо не ми говорите за тях?
Тоя дар искам аз от вашата обич, да ми говорите за моите деца. За тях станах аз богат, за тях обеднях; какво не дадох аз — какво не бих дал, да имам едничкото: тия деца, тоя жив разсад, тези жизнени дървеса на моята воля и висша надежда!
Тъй рече Заратустра и внезапно прекъсна своята реч: че го обзе копнежът му и той затвори очи и уста, тъй силно биеше неговото сърце.
И всичките му гости мълчаха и тихо стояха изненадани: само старият прорицател правеше знаци с ръце и с движения на лицето си.
Тайната вечеря
На това място прорицателят прекъсна приветствието на Заратустра и неговите гости; той се впусна напред като някой, който няма време за губене, улови ръката на Заратустра и извика:
„Но, Заратустра!
Едно е по-необходимо от друго, тъй казваш ти сам: добре, едно ми е сега по-необходимо от всяко друго.
Една дума тъкмо навреме: не ме ли ти покани на вечеря? И мнозина има тук, които са бъхтали дългия път. С речи ли искаш да ни гощаваш ти?
Освен туй всички вие говорихте вече доста за измръзване, за давене, удушаване и други опасности за тялото: но никой не помисли за моята опасност от глад.“
(Тъй рече прорицателят, но когато животните на Заратустра чуха тия думи, избягаха от страх. Защото видяха, че каквото бяха донесли през деня, нямаше да постигне да се насити само прорицателят.)
„А още и опасността да умра от жад — продължи прорицателят. — И макар да чувам тук да тече вода, подобно речите на мъдростта изобилно и непрестанно, аз искам вино!
Не всеки е Заратустра да пие само вода, откак се е родил. Водата не струва за уморени и посърнали: нам трябва вино — само то дава внезапно оздравяване и ненадейно здраве!“
При тоя случай, когато прорицателят искаше вино, случи се и царят отляво, мълчаливият, да продума.
„За вино — рече той, — се погрижихме ние, аз заедно с брата си, царя отдясно: ние имаме доста вино — цяло магаре. Тъй че липсва само хляб.“
— Хляб? — отвърна Заратустра и се изсмя при това. — А тъкмо хляб нямат пустинниците. Ала човек не живее от хляб само, но и от месото на хубави агнета, а аз ги имам две.
Тях нека по-скоро заколят и насолят, и приготвят с ароматни треви: тъй обичам аз. А също и корени, и плодове не ни липсват, доста добри дори за най-лакоми и изтънчени вкусове; има също и орехи, и други загадки за трошене.
И тъй завчас ще приготвим добра вечеря. Но който иска да яде, не трябва да стои със скръстени ръце, и самите царе. При Заратустра и царят може да бъде готвач.
Това предложение беше по сърце на всички; само доброволният просяк беше против всяко месо, вино и подправки.
„Я гледайте тоя чревоугодник Заратустра! — рече той на смях. — За това ли отива човек в пещери и високи планини — за да прави такива гощавки ли!
Сега разбирам аз това, що ни учеше той някога: «Благословена да е малката бедност!» и защо иска той да премахне просяците.“
— Бъди весел като мен — отвърна Заратустра. — Пази си привичките, примерни човече, дъвчи си зърната, пий си водата, хвали си кухнята: стига тя да те весели!
Аз съм закон за моите само, не съм закон за всички. Но който е от моите, трябва да има яки кости и леки нозе; весел за война и празненства, не намръщен, не прехласнат, готов за най-мъчното като за свой празник, здрав и читав.
Най-доброто принадлежи на моите и на мен; и ако не ни го дават, ние сами ще го вземем: най-добрата храна, най-ясното небе, най-силните мисли, най-хубавите жени!
Тъй рече Заратустра, но царят отдясно отвърна:
— Чудно! Чувал ли е някой такива мъдри неща от устата на мъдрец?
И наистина, най-рядко се среща мъдрец, който да е умен и да не бъде магаре.
Тъй рече царят отдясно и се почуди; а магарето злорадо довърши неговата реч с И-А. И това бе началото на оная дълга вечеря, която в историческите книги наричат „Тайната вечеря“. И по време на която не се говори за нищо друго, освен за висшия човек.