Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)

Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
Язык: болгарский
Переводчик: Мара Белчева
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:

Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защищаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…

Перейти на страницу:

Тъй рече старият магьосник, погледна лукаво и хвана своята арфа:

В изяснения лъх, Кога се рони на земята Утехата роса, Невидима, нечута — Че леки тя обувки носи, Утехата роса, кат всички утешителни души — Ти помниш ли, сърце горещо, Как някога жадува За росните сълзи небесни, Жадува знойно морна, Кога в обраслите посърнали пътеки През черни дървеса Злокобно вечерното слънце Следеше те с блестящи погледи злоради?

За истина борец — ти? Тъй Посрещаха ме с присмех те, Поет — и нищо друго! Звяр, граблив, лукав, пълзящ, Който лъже Съзнателно, по воля лъже, За плячка алчен, Зад пъстра маска скрит, Сам себе маска, Сам себе плячка И туй — за истина борец?… Глумец! Поет! Заплел език зад маска на глумеца, И неговата пъстра реч, гъмжаща По призрачен мост от думи По ослепителна дъга от лъжи Между фалшиви небеса И земи фалшиви Похитена, заскитана — Глумец! Поет!

И туй — за истина борец?… Не тих и вкаменен, не гладък и студен, Превърнат в образ, В божи стълп, Не поставен пред храм, На някой бог придверник: Не? Злобник той на истината пред лика — Не в храм — в пустиня у дома си, И бърз, и смел, И смятащ се навред, Сред пъстрокожи зверове живеещ Греховно здрав, красив, изменлив, Вървиш ти с похотлив стон Блаженонасмешлив, блаженопъклен, Блаженокръвожаден, Граблив, взиращ се вървиш…

Или подобен на орел, що дълго, Дълго в пропасти взрян В своите пропасти… — О, как се долу там Все в глъб и все навътре На глъбини във глъбината вие! — И пак Изведнъж, Вби полет надолу И стадото налетя. Горен от глад И алчущ за овце, Гневен за всичките овчи души, Злобогневен към всичко, що гледа Благочестиво, овче, къдроруно И глупаво, към всичко задоено С млекото на овче благодушие

Такива орлови, тигрови Са гордите копнежи на поета, Са твоите копнежи. Прибулени с хиляда маски, И твоите, глумец! Поет!

Ти, който виждаш у човека бог и овца — в човека бога да разкъсаш, А също и овцата, Със смях да ги разкъсаш —

Това, това е твоето блаженство! На тигър и орел блаженство! И на поет, и на глумец блаженство! — В изяснения лъх, Когато сърпът на луната Зелен сред пурпурни зари Промъква се ревниво: — Враждебно към деня, При всяка стъпка тайно Нависналите рози той прерязва, Додето паднат бледи Надолу в нощний мрак:

Тъй паднах сам аз нявга На свойта правда от беса, И на деня си от копнежа, И морен от деня, от светлината болен, — аз паднах долу, във вечер, в сянка: От истина една Обжегнат и жадуващ: — ти помниш ли, сърце горещо, Тогава как жадува? — Че съм изгнан, От всяка истина изгнан Глумец! Поет!

За науката

Тъй пя магьосникът и всички, които бяха сбрани, влетяха като птици неусетно в мрежата на неговото хитро и мрачно сладострастие. Само съвестният духом не бе хванат: той бързо отне арфата от магьосника и викна:

„Въздух! Нека чист въздух влезе вътре! Нека Заратустра влезе вътре! Ти правиш тая пещера задушна и отровна, ти, зъл стар магьосник!

Ти съблазняваш, ти, фалшив, изтънчен, към непознати страстни желания и пустини. И тежко, когато такива като тебе говорят за истината и й придават важност!

Тежко на всички свободни духове, които не са нащрек пред такива магьосници! Изгубена е тяхната свобода: ти учиш и мамиш назад в тъмници, ти, стар мрачен дявол, в твоята жалба звучи подмамлива свирка, ти приличаш на ония, които със своята похвала на целомъдрието тайно канят към разврат!“

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?