Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Това е ужасно! Двама вампири са отстранени. Дарси трябва да ни увериш, че няма останали смъртни, които да ни тормозят.
Дарси трепна.
— Не мога да кажа това. Но помни, че утре вечер ще тестваме мъжете и техните сили.
Принцесата седна и въздъхна облекчено.
— Добре, нито един нормален мъж не би могъл да е толкова силен, колкото един вампир.
— Аз ще бъда жури утре вечер — каза Мария Консуела и целуна кръста на своята броеница. — И с помощта на Божията благословия, ще открия по-низшите създания и ще ги отстраня.
Дарси се съмняваше Господ да има нещо общо с разкриването на по-низшите същества, но все още се надяваше дамите да елиминират Остин и Гарет. Тя щеше да изпадне в голяма беда, ако някой от смъртните стигне до последния кръг. Не се съмняваше, че Остин е най-сексапилният мъж на планетата, но въпреки това не можеше да му позволи да спечели.
По-важният въпрос беше дали има бъдеще за нея и Остин? Нямаше съмнение, че е влюбена в него. Въпреки факта, че я бе отхвърлил и лъжите му, не можеше да заповядва на чувствата си към него. Думите на Ванда изникнаха в съзнанието й. Няма нищо по-свещено от любовта. Как можеше да отхвърли любовта, без да й даде шанс? Роман и Шана й бяха дали шанс. Защо и тя да не можеше?
Само да успееше да премине през пропастта, разделяща световете им. Но за нея не съществуваше средно положение. Никога не би могла да сподели слънцето с Остин и да живее нормален живот с него. Беше хваната в собствения си свят и той трябваше да избере дали да дойде в него. Беше ли честно да очаква толкова много от него?
Може би нямаше право да иска това. Може би трябваше да направи само една малка крачка в дадения момент. А в момента нещата бяха такива, че той едва понасяше да я докосва. Мислеше за нея като за мъртва. И тя трябваше да се пребори с тази представа. Желаеше да му докаже колко жива и чувствена е всъщност. Копнееше да му покаже колко много го обича.
Изглеждаше толкова просто. Остин беше в пентхауса за още една нощ. Тази вечер би било перфектно.
Нуждаеше се само от малко смелост, за да го съблазни.
Гарет разтвори пакета с чипс.
— Четири милиона долара? Направо съм изкушен да спечеля проклетия конкурс.
— Няма начин да дадат тези пари на смъртен. — Остин стоеше на кухненската маса и си отваряше кутия с кола. — Мисля си, че нашето време тук изтича. Събра ли информация?
— Малко. Само имената на тези вампири.
Остин кимна, успокоен, че Гарет не е открил много неща.
— С Ема убихме един вампир в Сентрал парк.
— Без майтап?
— Беше нападнал една жена. Спасихме живота й.
— Браво. — Гарет натъпка малко чипс в устата си.
— Никой от вампирите тук не би нападнал някого.
Гарет изсумтя.
— Биха го направили, ако са достатъчно гладни. Мисля, че Шана Уилън беше права, че има два типа вампири. Нарече едните миролюбиви модерни вампири, а останалите Бунтовници.
— Тя беше с промит мозък — измърмори Гарет е пълна уста.
— Помисли над това. Изглежда има две различни групи вампири, защото ги видяхме готови да се бият едни срещу други в Сентрал парк. И освен това ги чух докато подслушвах телефоните им. Те се мразят помежду си.
— Срамота е, че не се избиват взаимно. Това щеше да направи нашата работа много по-лесна.
Остин отпи от колата си:
— Мисля, че трябва да научим много повече за тези две различни течения.
Гарет поклати глава.
— Да се забъркваме в политиката им би било загуба на време. Ние просто трябва да ги убием.
Остин довърши напитката си в мълчание. Трябваше да се свърже с Шана Уилън. Или Драганести, както сега беше името й. Тя можеше да му каже повече за вампирите. И какво е да си женен за един от тях.
Той беше пътник, можеше да го усети. Не вярваше, че всички вампири са зли демони. Всичко, което беше научил през последните седмици показваше само един свят, който се движеше успоредно със света на живите. Те обичаха и мразеха. И откакто беше влюбен в една от тях, се опитваше да се примири с този свят, за да може да го приеме. Все пак да обърне гръб на ЦРУ и стария си живот ще бъде трудно. Твърде трудно.
Той смачка кутийката и я хвърли в кофата. Какво си въобразяваше, че може да се омъжи за Дарси и да живее щастливо до края на живота си? Е, тя може би щеше да живее вечно, но той щеше да остарее и да умре. Колко дълго щеше да издържи, преди да се умори от дъртия му задник? Само след сто години, щеше отдавна да си е отишъл и да бъде забравен.