Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
– Разкрийте ни бъдещето – каза по-високата и едва не се повали върху приятелката си.
Тамар поклати глава, но Мал ги покани с жест до една от малките масички, отрупана със сини емайлирани чашки и златни канички.
Момичето изврещя развълнувано и допи останалото почти до утайка кафе в чашата си. Сули предсказваха бъдещето, тълкувайки образувалите се в утайката на кафето фигури. Тя преглътна и се намръщи.
Сръгах Мал с лакът. Ами сега?
Той се надигна от пейката и приближи масичката.
– Хм – промърмори, втренчен в утайката на дъното. – Хм.
Момичето стисна ръката му.
– Какво видя?
Мал ми направи жест да приближа. Стиснах зъби и се надвесих над чашата.
– Нещо лошо ли има? – простена момичето.
– Тооо... еее... хууубаво – проточи Мал с най-пресиления сули акцент, който бях чувала.
Момичето си отдъхна.
– Тиии ще виииди странник непознат.
Момичетата взеха да се кискат и да пляскат с ръце. Тук вече не издържах.
– Той щеее мнооого зъл човек – намесих се. Моят акцент излезе по-ужасен дори от този на Мал. Ако някой сули ме чуеше, със сигурност щях да си тръгна с насинено око. – Да се пазиш от тоз мъъъж.
– О! – възкликнаха разочаровано момичетата.
– Ти трябва се омъжи грозен човек – продължих. – Много дебел. – Протегнах ръце, наподобявайки огромно шкембе. – Той щеее направи теееб щастлива.
Дочух Мал да се дави от смях под маската.
– Това предсказание не ми харесва – подсмъркна момичето. – Я да пробваме при някой друг.
Щом двете си тръгнаха, мястото им заеха двама доста подпийнали благородници.
Единият имаше клюнест нос и тресяща се гуша. Другият изля кафето в гърлото си на екс, сякаш пиеше квас. После шумно стовари чашката на масата.
– Е – изломоти, засуквайки четинестия си рижав мустак. – Казвайте сега какво ме чака! Ама гледайте да е нещо добро!
Мал се престори, че внимателно изучава чашата.
– Щеее виии спохоооди голямо богатствооо.
– Аз и сега си го имам. Какво още?
– Ъъъ... – взе да шикалкави Мал, – ваша жена ще дари с три красиви момчета.
Клюнестият нос избухна в смях.
– Е, така поне ще си сигурен, че не са твои! – измуча той.
Очаквах онзи да се обиди, на той само се изкикоти и червеното му лице стана още по-червено.
– Значи ще трябва да честитя на някой от слугите – изрева.
– Чувал съм, че във всяко благородническо семейство има по някой незаконно роден – сподавено се изкиска приятелят му.
– Е, аз също имам кучета, ама не им давам да сядат с нас на масата!
Навъсих лице под маската. Кой знае защо реших, че говорят за Николай.
– Оле, оле – намесих се, издърпвайки чашата от ръката на Мал. – Оле, оле, толкоз тъжно.
– Какво има? – попита благородникът през смях.
– Тиии щеее стане плешив – казах. – Много плешив.
Той престана да се смее и посегна с тлъстата си ръка към вече оредяващата рижава коса.
– А ти – продължих, сочейки неговия приятел. Мал ме срита скришом, но аз не му обърнах внимание. – Ти ще хванеш корпа.
– Кое?
– Корпа! – повторих със злокобен глас. – Черяслата тиии щеее се стопят!
Той стана блед като платно.
– Ама... – едва изхъхри.
В този момент откъм балната зала се разнесоха викове и силен трясък, сякаш някой преобърна маса. Видях двама мъже да се блъскат ожесточено.
– Време е да си ходим – каза Тамар, дърпайки ни по-надалече от суматохата.
Тъкмо се канех да се възпротивя, когато ожесточението зарази и останалите. Хората взеха да се блъскат и тъпчат покрай вратата към терасата. Музиката секна и като че ли един от гадателите също се намеси в боя. Видях как над главите на разбеснялата се тълпа една от покритите каручки се прекатури. Някакъв човек профуча покрай нас и се блъсна в двамата благородници. Една от златните канички се прекатури от масата, емайлираните чашки я последваха.
– Давай да се махаме – каза Мал, посягайки към револвера.
Тамар вече ни разчистваше път с брадвичките. Последвах я надолу по стълбите, но тъкмо се измъкнахме от терасата, когато дочух още един оглушителен трясък и писък на жена. Банкетната маса я беше затиснала.
Мал измъкна револвера от кобура.
– Качи я на каретата – извика на Тамар. – Аз ще ви настигна.
– Мал...
– Вървете! Идвам ей сега. – И се втурна през навалицата обратно към приклещената жена.
Тамар ме повлече надолу по стълбите към градинската алея, която заобикаляше къщата и водеше към улицата. Извън светлите кръгове, пръскани от фенерите, цареше пълен мрак. Призовах слаба светлина, за да виждаме къде стъпваме.