Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
Вечерта на аукциона той изпълни финалното си представление пред пълна зала. Когато приключи, го извикаха три пъти на бис, а след това се присъедини към тълпата, която отиваше към „Кристис“ за голямото шоу. От къщата бяха проявили добротата да му запазят място на втория ред, непосредствено пред трибуната на аукцио-нера. От лявата му страна седна неговият приятел и конкурент Роди Хъчинсън, а отляво на Роди - Джулиан Ишърууд. Мястото отдясно на Оливър бе още незаето. Малко по-късно на него се настани самият Никълъс Лавгроув, съветникът на свръхбогатите. Лавгроув току-що бе пристигнал от Ню Йорк.
- Защо е тази горестна физиономия, Оли?
- Защото си мисля какво ли можеше да бъде...
- Съжалявам за грешката ти с Тициан.
- Един път печелиш, друг път губиш. Как е бизнесът, Ники?
- Не се оплаквам.
- Не знаех, че се занимаваш със стари майстори.
- Всъщност те ме ужасяват. Погледни това място. Прилича на проклета църква - заобиколени сме от ангели, светии, мъченици и разпятия.
- Тогава защо си дошъл?
- Имам клиент, който желае да се пробва на нова територия.
- Как се казва клиентът?
- Иска да остане анонимен. Напълно анонимен.
- Познавам това усещане. Клиентът ти планира да стъпи на нова територия, купувайки Тициан?
- Скоро ще се убедиш, Оли.
- Надявам се, че клиентът ти има дебел портфейл.
- Само с такива работя.
- Говори се, че ще бъде славно наддаване.
- Обичайното за всеки търг.
- Сигурно си прав, Ники. Ти винаги си прав.
Лавгроув не възрази. Само извади мобилен телефон от джоба на сакото си и започна да преглежда списъка с контактите. С характерното си любопитство Оливър надзърна в екрана тъкмо когато Лавгроув натисна бутона за повикване. Колко интересно — помисли си той. - Колко интересно наистина!
45.
СЕЙНТ ДЖЕЙМС, ЛОНДОН
Картината влезе в залата доста след началото - като красавица, която отива на парти със закъснение. До този миг партито беше доста скучно, а красивата девойка разведри атмосферата. Оливър Димбълби изправи гръб на стола си. Джулиан Ишърууд оправи възела на вратовръзката си и смигна на едно от момичетата на телефоните.
- Артикул двайсет и седем, картина на Тициан! - с меден глас оповести Саймън Менденхол, главният аукционер на „Кристис“. Саймън беше единственият човек в Лондон със слънчев загар. - Да започнем от два милиона?
Тери 0’Конър, последният ирландски магнат, чиито пари не бяха свършили, направи първото предложение. Трийсет секунди по-късно цената вече бе скочила на шест и половина милиона паунда. Оливър Димбълби се наведе към съседа си отдясно и прошепна:
- Все още ли смяташ, че ще е обичайно наддаване, Ники?
- Още сме в началото на пистата - тихо отвърна Лавгроув. - А дочувам, че има силен насрещен вятър на финала.
- На твое място отново бих проверил прогнозата за времето, Ники.
Наддаването стигна до застой на седем милиона. С леко почесване по носа Оливър вдигна цената на седем и половина.
- Копеле - изръмжа Лавгроув.
- Винаги можеш да разчиташ на мен, Ники.
С включването на Оливър безумството започна отново. Тери 0’Конър упорито наддаваше над всяко предложение, но и другите участници не се отказваха. Ирландецът свали своята табелка на дванайсет милиона, но именно в този момент Ишърууд се включи по случайност, тъй като Менденхол погрешно възприе неговото покаш-ляне за предложение за дванайсет и половина милиона паунда. Но това нямаше кой знае какво значение. Секунди по-късно един от телефонните играчи накара залата да ахне, предлагайки петнайсет милиона. Лавгроув извади мобилния си телефон и набра номер.
- Как е положението? - поинтересува се господин Хамдали.
Лавгроув му описа разпределението на силите. Още докато говореше, сумата вече бе нараснала на шестнайсет милиона след ново предложение от Тери 0’Конър.
- Господин 0’Конър се мисли за силов играч, нали?
- За първенец на университета по бокс в полусредна категория.
- Да пласираме един здрав ъперкът в брадичката му тогава?
- Колко здрав?
- Колкото да усети, че играем сериозно.
Лавгроув привлече вниманието на Менденхол и вдигна
два пръста.
- Имаме предложение за двайсет милиона. Идва от залата, от господин Лавгроув. Правилно ли дочух двайсет милиона и петстотин хиляди отнякъде?