Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Треперещият ѝ от вълнение глас затихна.
Той се взира в нея дълго и чертите му постепенно омекнаха в израз на почуда.
— Защо ли ни отне толкова дълго време? — Той приближи ръцете ѝ до устата си и ги целуна. — Не може да се каже, че не се стараехме.
21
Четири часа по-късно Глицки седеше пред бара в кухнята си и се опитваше да поддържа професионален тон, когато му идеше да крещи. Говореше по телефона на стената с един от заместник-шерифите на Окръжната болница на Сан Франциско. Заместникът се беше обадил в отдел „Убийства“ във връзка с една дама, арестувана и доведена в болницата по-рано през деня със счупен глезен и сътресение на мозъка. Не спирала да говори, че убиецът в семейството е съпругът ѝ и от къде на къде затваряли нея? Заместникът решил, че ако има нещо, свързано с тази жена и с някакво убийство, следва да го доведе до знанието на съответните органи. Но когато се обадил в отдел „Убийства“, никой нямал представа за какво говори и му дали телефонния номер на Глицки.
— Какво искате да кажете с това „Арестували са я“? Не са ли арестували него?
— Съпругът? Не, сър. Поне доколкото ми е известно. Не го доведоха тук, но може би не е бил пострадал.
Когато здрави хора биваха арестувани в града, те отиваха в затвора зад Съдебната палата. Ако се нуждаеха от някаква медицинска помощ, Окръжната болница на Сан Франциско имаше охранявано крило и тъкмо там бе отведена Ан Кенсинг от арестувалите я полицаи.
За десет минути Глицки беше успял да открие домашните телефони на две от тези момчета и едното от тях — полицаят Рик Пейдж, имаше лошият късмет да отговори на телефона. Даже само по жицата и без въздействието на ужасното си лице Глицки с тона на гласа си, ранга и положението си доведе младия полицай до състояние на паника. Полицаят отговаряше насечено, повтаряйки половината от това, което искаше да каже.
— Бе… Бе 911, ДН — домашно насилие. Когато стигнахме там… стигнахме там и жената беше на земята, заобиколена от хлапетата ѝ… Нейните деца.
— А мъжът?
— Ами той… той… лицето му кървеше, много лошо го беше нарязала… беше нарязан.
— Нарязала го? С какво, с нож ли?
— Не. С нокти. Одрала, исках да кажа… одрала го беше, не нарязала. По лицето. Когато стигнахме на мястото, той беше горе, на външните стълби. Аз и Джери — моят партньор — спряхме с колата и двамата го обградихме.
— Обградихте него?
— Да, сър.
— Но след това арестувахте нея? Макар че е била по-тежко пострадала, а? Как стана така?
Гневът и разочарованието на Глицки бяха още пресни, но се бе успокоил достатъчно, за да разбере, че полицаят Пейдж му казва това, което му е нужно. Понижи гласа си с една-две степени.
— Спокойно. Просто ми разкажете какво стана.
— Да, сър. Най-напред той — мъжът, Кенсинг — проверихме при диспечера, когато ни каза, и се оказа вярно, че тъкмо той се е обадил на 911. Бил е заключен навън, пред къщата си, и се е тревожел, че жена му ще нарани децата. Каза, че му е трябвало помощ.
— Сигурно е било така. — Глицки си помисли, че Ан Кенсинг е била благоразумна да го заключи навън. — Но после стигнахте там и какво се оказа?
— Ами, най-напред тя беше на земята, на тротоара, в основата на стъпалата. Има стълбище, нали, което води към къщата. Съпругът беше все още горе, просто си стоеше там. Трите хлапета бяха долу при нея и пищяха неудържимо. Не знаехме — тази ситуация можеше да се е получила по най-различен начин, сър. Затова двамата извадихме оръжията си и се приближихме до заподозрения, който по това време приехме, че е мъжът.
— И как се държа той?
— Оказа съдействие, но беше уплашен. Искаше да отиде да види как е жена му, но му казахме да не мърда. Беше вдигнал ръце и не мърдаше нито мускул, което беше добре. От това, което бяхме видели дотогава, смятахме в този момент да го закараме в града.
— Ясно — каза Глицки. — И какво промени решението ви?
След кратко колебание Пейдж започна отново:
— Главното беше, че разговарях с него. И първото нещо, което каза… значи той е вдигнал ръце към небето и цялото му лице кърви, и първото нещо, което прави, е да ми благодари, че сме дошли толкова бързо.
— Той ви благодари?
— Да, сър. И това е май първият път, когато чувам нещо такова при ДН. Разбирате за какво говоря.