Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Даде си сметка, че въпросът не е само в мнемоничната реакция на чашата кафе. Истината бе, че започваше да приема нагласата на обвинителя. За да докаже невинността на клиента си, неизбежно следваше необходимостта да покаже, че някой друг е убил Тим Маркъм и евентуално също така и цялото му семейство. Това му оставяше една-единствена задача — да открие този човек, както и достатъчно данни за осъждането му.
Харди съзнаваше иронията на това, че поначало бе станал адвокат на защитата. По природа не го теглеше да брани обвинените. В неразделната двойка „справедливост срещу милосърдие“ той винаги клонеше към справедливостта. След като се бе измъкнал от военноморските сили и от Виетнам, няколко години даваше дежурства като полицай. След това бе започнал да учи право с мисълта да се издигне в професията, като изправя злодеите пред съда и ги праща зад решетките — това бе винаги неговата ориентация, в работата и в живота. Ако един предишен областен прокурор не го бе уволнил поради някакви кабинетни игри, не се съмняваше, че щеше все още да бъде в Палатата и да работи заедно с Марлин за Джакман. И макар че досега бе прекарал достатъчно дълго време в лагера на защитата, за да свикне с това, нещо в него все още копнееше за чистотата на обвинението.
Законът, както Дейвид Фрийман обичаше да казва, е нещо сложно и красиво. И никъде другаде, помисли си Харди, това не се проявяваше така ясно, както тук — докато оправдателната присъда невинаги означаваше, че клиентът ти е фактически невинен и не е извършил престъплението, за което е бил обвинен, от друга страна присъдата „виновен“ означаваше наистина това. Когато Харди като адвокат измъкваше някой свой клиент с добра аргументация или някакви юридически хитринки, той, разбира се, изпитваше известно удовлетворение, че си е свършил добре работата и е заслужил възнаграждението си. Но много рядко това можеше да се сравни с изпълващото душата му чувство за правота, когато бе осъждал някой истински злодей и го бе отстранявал от обществото.
Върна се на стола и пак отпи от студеното кафе. Погледът му се спря на документите.
Ето разпитите на няколко сестри от „Портола“. Бърз преглед му показа, че Брако и Фиск са свършили някои основни неща на терена, което можеше да му спести известно време. Но също така отбеляза, че те като че ли не бяха установили кой е присъствал по времето или приблизително по това време, когато Маркъм е умрял. Прелисти още няколко страници, но не откри нищо по тази съществена и важна информация.
Вдигна поглед отново, взирайки се гневно в празното пространство пред себе си. Челюстта му беше стегната, погледът — твърд.
Джакман спазваше своята част от уговорката. Наистина му беше изпратил папки с материали, но те очевидно не бяха пълни. Харди не мислеше, че това е случайно, но не смяташе, че ръката на Джакман се е намесила, за да укрие част от данните. Виждаше ръката на Глицки.
Брако и Фиск бяха пристигнали в службата късно през деня, защото, въпреки възраженията на Брако, Фиск настоя да се опитат да открият някакви следи, свързани с колата. Най-напред обиколиха отново квартала, врата по врата, засичайки неколцина души, които миналата седмица не са си били у дома, обаче приключиха с горе-долу същия резултат. Никой не бе видял произшествието, нито пък бе забелязал бързо отдалечаващата се кола. След това Фиск — който днес седеше зад волана, бе вбесил Брако с обиколките на някогашните си контакти по автопроизшествията: няколко автоработилници на „Ломбард“, „Ван Нес“ и Мисията. Бе ги уведомил миналата седмица, сега ги посещаваше повторно.
Един от тях наистина беше приел зелен корвер от началото на седемдесетте години, докаран в късния следобед вчера с повреда на десния преден калник и капака. Собственикът твърдеше, че спирачките му отказали по един от знаменитите хълмове на града, а той не се бил сетил да подложи нещо под гумите. Колата се спуснала десетина метра и се блъснала в дърво, а един от клоните след това паднал върху капака. Собственикът на работилницата Джим Отис смятал по някое време днес да се обади в отдела за автопроизшествия, във всеки случай преди да започне каквато и да било работа по ремонта на колата. Но едно бързо напръскване с луминол до голяма степен елиминира колата от кръга на предположенията. Луминолът бе почти безпогрешно средство да се разкрие присъствието на кръв — дори незначителни следи, дори след измиване — а по корвера нямаше нищо. Все пак Фиск старателно записа името и адреса на собственика. Нямаше да свърши с това, без да провери дали човекът има алиби за шест и половина, зарече се той.