Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Брако живееше в три превърнати в стаи помещения върху сградата на гаража зад къщата на баща му в „Сънсет Дистрикт“ на улица „Пачеко“.
През изтеклата седмица бе работил до късно, затова тази сутрин си отспа. След като отдели един час на гиричките, той направи малък крос, а после изяде пет банана с по-голямата част от кутия царевични пръчици. Сега, като си взе душ и се облече, Дарел седеше с баща си на дървена маса до отворения прозорец в кухнята. Задната част на къщата имаше южно изложение и слънчевата светлина заливаше половината маса. От време на време полъх на бриз раздвижваше дантелените пердета на прозореца.
Анджело Брако някога бе изглеждал много подобно на сина си, а и сега все още приликата в чертите се усещаше. Преди шест години обаче бе починала жена му, която му беше готвила здравословно и се бе старала той да се поддържа в добра форма. След като нея я нямаше, той започна отново да си хапва месо и картофи. Освен това започна работа като шофьор на кмета и по цял ден седеше. През последните няколко години беше понапълнял, така че при ръст 170 сантиметра тежеше около сто килограма. Тази сутрин бе облякъл тениска, която прилепваше по тялото му. След като отпиха първите глътки от кафето, Дарел реши да каже нещо.
— Знаеш ли, ако искаш, можеш да използваш моите гирички понякога. Те си стоят ей там.
Баща му предпочете да не отговаря пряко.
— Видях те, като излезе тази сутрин. Колко пробяга?
Синът сви рамене.
— Не знам. Може би седем-осем километра. Денят беше добър.
— Не те сдържа, а? Да чувстваш как смъкваш килограмите — нали така се казва? — Анджело отпи от кафето. — Аз ако пробягам осем километра, ще падна мъртъв.
— Много е вероятно, но човек не почва оттам. Постепенно стигаш до това.
Анджело усети, че синът му проявява загриженост и кимна с одобрение.
— Е, може и да го направя.
— Ще ти правя компания, ако искаш. Трябва да започнеш да спортуваш, татко. Малко да го намалиш това. — Той посочи корема. — Казват, че ходенето пеша е също толкова полезно, колкото бягането.
— Нима? Вярваш ли го?
Дарел не се сдържа и се усмихна.
— Не. Но като начало… Или пък гиричките… Изобщо сега има много начини. Може дори да се запишеш в клуб за фитнес.
Това предизвика изблик на смях.
— За ходенето — може и да се съглася, окей. Наистина. Ще си помисля. Но за клуб дума да не става, ясно? Ако ще хвърлям толкова труд, не искам никой друг да ме гледа. — Той се поизправи на стола, прибра малко корема си, после отново го отпусна. — Значи затова ми почука на вратата? Да ме агитираш за ползата от упражненията?
— Не — отвърна сериозно Дарел. — Просто случайно забелязах, че баща ми е сложил малко килограми в повече и че това може би няма да му е съвсем от полза. Това е всичко. Може би просто искам той да е край мен малко по-дълго, нали?
— Ясно.
— Всъщност дойдох заради Харлен.
— Какво става с него?
— Ами ето, сега е събота и двамата сме в почивка, което нямаше да е проблем, ако не се случваше нищо. Обаче сега сме затънали в разследването на това убийство и трябва да разпитваме свидетели, ако искаме да стигнем донякъде, което може и да стане, ако сме по-упорити. Но той има семейство и днес е събота… Току-що говорих с него.
— И какъв ти е проблемът?
— Проблемът ми е, че сме партньори и не искам да го прескачам. Но искам да говоря с някои хора.
— Ами обаждаш му се пак, казваш му какво смяташ да направиш, отиваш и го правиш.
— Толкова просто, значи?
— Нещата обикновено са прости — кимна баща му.
Днес е дата 14 април 2000 година, неделя. Часът е дванайсет и двайсет. Говори инспектор сержант Дарел Брако, значка номер 1689. Намирам се в жилище №2555 на булевард „Лейк“. С мен е госпожа Джейми Рат, дата на раждане 12 юни 1958 година. Разпитът се провежда във връзка със случай номер 002231977.
Въпрос: Госпожо Рат, колко добре познавахте Карла Маркъм?
Отговор: Тя беше най-добрата ми приятелка. Познавам я, откакто нашите момиченца ходеха на детска градина заедно.
Въпрос: Кога я видяхте за последен път?
Отговор: Във вторник миналата седмица. Отидох в къщата ѝ, когато разбрах какво се е случило с Тим.
Въпрос: Колко време останахте там?
Отговор: Тръгнах си около девет и половина — десет без четвърт вечерта.
Въпрос: Кои, освен членовете на семейство Маркъм бяха там, когато си тръгнахте?
Отговор: Доктор Кенсинг беше все още във всекидневната. Ние, останалите, си тръгнахме заедно, почти накуп.
Въпрос: Познавахте ли доктор Кенсинг?
Отговор: Бях чувала за него, но не се бяхме запознавали. Усетих, че Карла беше малко изненадана, когато той пристигна.