Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черната вдовица [bg]
Черната вдовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черната вдовица [bg]

Электронная книга - «Черната вдовица [bg]». Краткое содержание книги:

В деня на откриването на конференция срещу антисемитизма в парижкия квартал Маре избухва мощен взрив. Френските служби установяват, че атентатът е дело на „Ислямска държава“. Разпознат е и единият терорист — французойката от алжирски произход Сафия Бурихан, наричана Черната вдовица. Френското разузнаване се опитва да открие кой зъл гений стои зад атентата и скоро разполагат с едно прозвище — Саладин. Той обаче е неуловим като призрак: всички са чували за него, но никой не знае как изглежда и къде се намира. Преди да оглави израелското разузнаване, Габриел Алон ще извърши последната си шпионска операция на терен. Той се включва в борбата срещу най-опасната терористична организация, преди да е нанесла поредния си удар. Алон решава да внедри агент в редиците ѝ — красивата и смела Натали Мизрахи, която да се превърне в поредната черна вдовица. Опасната ѝ мисия ще я отведе от неспокойните парижки предградия до Санторини, от бруталната действителност на новия халифат на „Ислямска държава“ до Вашингтон, където Саладин планира апокалиптичен акт на терор, който ще промени хода на историята.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 164
Перейти на страницу:

Той е всичко, което би очаквала…

— Кой е този мъж? — попита тя след малко.

— Не е важно — отговори иракчанинът. — Важно е само да остане жив. Не го оставяй да умре.

Натали събра абаята си, клекна до носилката и посегна към раната на гърдите. Единият от бойците веднага я хвана за китката. Ала този път не я стисна внимателно, стори ѝ се, че костите ѝ изпукаха. Тя го изгледа с мълчалив упрек, задето се е осмелил да я докосне, нея, жена, която не му беше кръвен роднина, след това отправи същия поглед към иракчанина. Той кимна и желязната хватка се отпусна. Натали се наслади на малката си победа. За пръв път след пристигането си в Сирия усети някаква власт. Засега, помисли си тя, те бяха в ръцете ѝ.

Посегна пак към раната, без никой да я притеснява, и отмести разкъсаната черна дреха. Беше голяма рана, около шест сантиметра широка, с неравни ръбове. Нещо горещо и нащърбено бе влязло в тялото му с голяма скорост и бе оставило след себе си отвратителни поражения: счупена кост разкъсани тъкани, прекъснати кръвоносни съдове. Дишането му бе повърхностно и слабо. Беше чудо, че изобщо дишаше.

— Какво се е случило?

Последва мълчание.

— Не мога да му помогна, ако не знам как е бил ранен.

— Беше в къща, в която избухна бомба.

— Бомба ли?

— Беше въздушен удар.

— От дрон?

— Много по-голямо от дрон. — Говореше, като че ли го бе преживял. — Намерихме го под развалините. Беше в безсъзнание, но дишаше.

— А идвал ли е в съзнание?

— Нито за миг.

Тя прегледа черепа, покрит с гъста тъмна коса. Нямаше порезни рани или очевидни контузии, но това не означаваше, че не е възможно да има сериозна мозъчна травма. Вдигна клепача на лявото око, след това на дясното. Зениците реагираха, добър знак. Или пък не? Тя пусна десния клепач.

— Кога е станало?

— Бомбата е паднала малко след полунощ.

— А сега колко е часът?

— Десет и петнайсет.

Натали погледна отворената рана на крака. Сложен случай, помисли си тя безпристрастно. Мъжът е бил в безсъзнание десет часа. Имаше сериозни видими рани, а вероятно и допълнителни счупвания и наранявания, характерни за жертви на срутени сгради. Вътрешният кръвоизлив се подразбираше. За да има някаква надежда за оцеляване, трябваше незабавно да бъде транспортиран в първокласен травматологичен център. И тя обясни това на иракчанина.

— Изключено — заяви той.

— Нуждае се от сериозна спешна помощ.

— Тук не е Париж, доктор Хадауи.

— А къде сме?

— Не мога да ти кажа.

— Защо?

— От съображения за сигурност.

— В Ирак ли сме?

— Задаваш прекалено много въпроси.

— Там ли сме? — настоя тя.

С мълчанието си мъжът го потвърди.

— В Рамади има болница, нали?

— Там не е безопасно за него.

— Ами Фалуджа? — Тя не можеше да повярва, че думата излезе от устата ѝ. Фалуджа…

— Никъде няма да ходи — каза иракчанинът. — Това е единственото безопасно място.

— Ако остане тук, ще умре.

— Не, няма — рече мъжът. — Защото ти ще го спасиш.

— С какво?

Един от бойците ѝ подаде картонена кутия с червен кръст, ала тя възрази:

— Това е набор за първа помощ.

— Друго нямаме.

— Има ли наблизо болница или клиника?

Иракчанинът се поколеба, преди да отговори:

— Мосул е на един час път с кола, но американците бомбардират пътищата.

— Някой трябва да се опита да премине.

— Дай ми списък с нещата, които са ти нужни. — Той извади раздърпан тефтер от джоба на черната си униформа. — Ще пратя една от жените. Може да отнеме известно време.

Натали взе тефтера и химикалка и записа необходимите консумативи: антибиотици, спринцовки, хирургически инструменти, ръкавици, набор за шев, стетоскоп, пликове и разтвори за система, набор за интубация, клампи, обезболяващи, седативи, марля, гипсови превръзки и шини за обездвижване на счупените крайници.

— Случайно да знаете кръвната му група?

— Каква кръвна група?

— Той има нужда от кръв. Иначе ще умре.

Иракчанинът поклати глава. Натали му подаде списъка с необходимото. След това отвори аптечката за първа помощ и погледна вътре. Превръзки, мехлем, аспирин, бинт — беше безнадеждно. Коленичи до ранения мъж и вдигна клепача му. Все още реагираше.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)