Черната вдовица [bg]

— Вече го забравих.

— Той ми каза, че си французойка.

— Кой? — попита тя игриво, но Саладин не захапа стръвта. — Да — кимна тя, — французойка съм.

— Одобряваш ли нападението ни над Центъра „Вайнберг“?

— Плаках от радост.

— Западната преса писа, че е бил лесна цел. Уверявам те, че не беше. Хана Вайнберг беше сътрудник на офицер от израелското разузнаване, казва се Габриел Алон. А и нейният така наречен Център за изучаване на антисемитизма беше параван на израелските служби. Затова се прицелих в него. — Той млъкна. Натали усещаше тежестта на погледа му върху себе си, докато обработваше ръката му. — Може би си чувала за този мъж Габриел Алон — каза Саладин накрая. — Той е враг на палестинския народ.

— Мисля, че съм чела за него във вестниците преди няколко месеца — отговори тя. — Той е този, който умря в Лондон, нали?

— Умрял ли? — Той поклати бавно глава. — Не вярвам на това.

— Замълчи за малко — нареди му Натали. — Важно е да обездвижа правилно ръката. Ако не го направя, ще имаш проблеми с нея по-късно.

— А кракът ми?

— Имаш нужда от операция — истинска операция в истинска болница. Иначе се боя, че кракът ти ще остане лошо увреден.

— Ще бъда сакат, това ли ми казваш?

— Движението му ще е ограничено, ще се нуждаеш от бастун и непрекъснато ще те боли.

— Движението ми вече е ограничено. — Той се усмихна на собствената си шега. — Казват, че Саладин е куцал, истинският Саладин. Това не го е спряло, няма да спре и мен.

— Вярвам ти — каза тя. — Обикновен човек никога не би оцелял при такива сериозни наранявания като твоите. Със сигурност Аллах е бдял над теб. Той има планове за теб.

— А аз — каза Саладин — имам планове за теб.

Тя довърши превръзката в мълчание. Беше доволна от работата си. Саладин — също.

— Може би, когато мисията ти приключи, би могла да се върнеш в халифата и да бъдеш мой личен лекар.

— Твоят Маймонид ли?

— Точно така.

— За мен ще бъде чест — чу се да казва тя.

— Но няма да сме в Кайро. Като Саладин, и аз предпочитам Дамаск.

— Ами Багдад?

— Багдад е град на рафида.

Това бе обидно сунитско наименование на мюсюлманите шиити. Натали безмълвно подготви нов плик за системата.

— Какво слагаш в разтвора? — попита той.

— Нещо срещу болката. Ще ти помогне да спиш в жегата следобед.

— Не ме боли. И не искам да спя.

Тя закачи плика към тръбата на системата и го стисна, за да потече. След няколко секунди очите на Саладин се замъглиха. Той с мъка ги държеше отворени.

— Абу Ахмед е прав — каза мъжът, като я гледаше. — Наистина приличаш на еврейка.

— А ти — каза Натали — имаш нужда от почивка.

Клепачите му се спуснаха и Саладин безпомощно се плъзна към обятията на съня.