![Черната вдовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/8/chernata-vdovica-bg-download.jpg)
Черната вдовица [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #16
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978952617037
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черната вдовица [bg]». Краткое содержание книги:
— Прилича на погребален покров — каза мрачно иракчанинът.
— Все още не — отвърна Натали.
— А нещо за болката ще му дадеш ли?
— В момента болката е наш съюзник — каза тя. — Действа като стимул. Ще му помогне да се върне в съзнание.
— Ще стане ли?
— Кой отговор искаш да чуеш?
— Истината.
— Истината — отвърна Натали — е, че той най-вероятно ще умре.
— Ако умре — изрече хладно иракчанинът, — и ти скоро след това ще го последваш.
Натали мълчеше. Иракчанинът погледна някога силния мъж, завит с бял чаршаф.
— Направѝ всичко по силите си, за да го съживиш — каза той. — Дори и за малко. Много е важно да говорим с него.
Но защо? — мислеше си Натали, докато иракчанинът излизаше от стаята. Защото той не знаеше това, което Саладин знае. Защото, ако Саладин умре, мрежата умираше с него.
След като приключи с хирургическите манипулации, Натали прилежно се покри с абаята, да не би великият Саладин да дойде в съзнание и да открие край себе си незабулена жена. Поиска часовник, за да следи възстановяването на пациента, и получи личния дигитален „Сейко“ на иракчанина. Мереше пулса и кръвното налягане на Саладин на всеки трийсет минути и записваше колко от разтвора в системата е постъпил в тялото му. Пулсът му все още бе ускорен и слаб, но кръвното му налягане се покачваше стабилно, което бе положително развитие на нещата. Това предполагаше, че няма други източници на вътрешен кръвоизлив и че системата помагаше за увеличаване обема на кръвта. Въпреки това той оставаше в безсъзнание и не реагираше на дразнители. Причината вероятно беше огромната кръвозагуба и шокът, който бе преживял, след като е бил ранен. Ала Натали не можеше да изключи и мозъчна травма. Компютърна томография би показала дали има кървене и оток на мозъка, но иракчанинът бе дал ясно да се разбере, че Саладин няма да бъде местен. Не че имаше значение, помисли си Натали. В страна, в която хлябът не достигаше и жените носеха вода от Ефрат, вероятността да се намери работещ скенер бе почти нулева.
В стаята винаги имаше по двама бойци, а иракчанинът се появяваше на всеки час и се взираше в проснатия на пода мъж, сякаш го насърчаваше да се върне в съзнание. При третото му влизане Натали подръпна меката част на ухото на Саладин, а след това и гъстата му брада, но нямаше реакция.
— Налага ли се да го правиш? — попита иракчанинът.
— Да — каза Натали. — Налага се.
Тя го ощипа по ръката. Нищо не последва.
— Опитай се да поговориш с него — предложи тя. — Познат глас може да помогне.
Иракчанинът клекна до носилката и тихичко промърмори нещо в ухото на Саладин.
— По-добре му кажи нещо, което той може да чуе — посъветва го Натали. — А най-добре е да му крещиш.
— Да крещя на Саладин ли? — изумено я погледна мъжът. — Никой не е повишавал глас пред Саладин.
Вече бе късен следобед. Снопът светлина от прозореца на тавана беше обиколил бавно стаята и сега нагряваше мястото на голия под, на което седеше Натали. Тя си представяше, че Бог я гледа оттам и я съди. Представяше си, че и Габриел я гледа. Дори той, опитният шпионин, никога не би могъл да предвиди подобен сценарий, който граничеше с абсурда. Опита да помисли за завръщането си във Франция: среща в тайна квартира, напрегнати разпити, при които тя трябваше да обясни защо е помъчила да спаси живота на най-опасния терорист в света… Бързо прогони тези пагубни мисли. Напомни си, че не познава мъж на име Габриел Алон и не се интересува от нейния предишен Бог. Само присъдата на Аллах имаше значение за Лейла Хадауи. А със сигурност Аллах би одобрил.
В къщата нямаше електричество и с настъпването на вечерта стаите потънаха в непрогледен мрак. Бойците запалиха старомодни газени лампи и ги поставиха на пода. Иракчанинът седна да вечеря с Натали. Храната бе далеч по-добра от тази в лагера в Палмира, ала тя не го сподели с мъжа. Той бе в мрачно настроение и не бе особено добра компания.
— Предполагам, че не можеш да ми кажеш името си — тихо заговори Натали.
— Не — отвърна той с пълна уста. — Не мога.
— Нямаш ми доверие? Дори сега ли?
— Това няма нищо общо с доверието. Ако те арестуват, когато се върнеш в Париж следващата седмица, френското разузнаване ще те пита с кого си се срещала по време на твоя престой в халифата. И ти ще издадеш името ми.