Земя на славата [bg]

Берик стигна до хората си и Юлий видя как те се раздвижват. Съвсем скоро две кохорти се отделиха от битката и местата им в редицата бяха запълнени от други. Юлий чу рева на кохортите, докато се обръщаха и тръгваха с решителна крачка назад, за да нападнат колоната. Берик беше взел тръбачи и вдигна такава врява, че не остана и един човек в равнината, който да не е разбрал за заплахата за колоната.

Отначало хелветите се биеха с обновена енергия, но извънредните подновиха покосяващите си удари по крилата и римската дисциплина се справяше с яростните им атаки. Внезапно обаче хелветите се отчаяха, изплашени от легионерите, които вървяха към беззащитната колона.

Чу се внезапен радостен възглас и Юлий се надигна, за да види какво става. Заповяда на манипулите да сменят велитите на предна линия и тръгна с тях, задъхан от напрежение. Колко ли време се биеха вече? Слънцето изглеждаше като заковано над главите им.

Радостните възгласи се усилиха откъм лявото крило и това му донесе надежда. В следващия миг обаче се озова пред двама мъже, които, заслонени зад щитовете си, разбиваха римската линия. Успя да зърне уста с бял кръг от пяна около нея — и усети как мечът му потъва в човешка плът. Мъжът падна с крясък и Марк Антоний му преряза гърлото, докато го стъпкваха. Вторият беше посечен в краката от един легионер и Юлий чу как ребрата му изхрущяват, когато друг войник му строши гръдния кош с коляно. А когато се изправи, хелветите започнаха да хвърлят оръжията си с ужасен трясък. С мрачно удоволствие Юлий заповяда спиране на боя и погледна през равнината към масата трупове, които бяха оставили зад себе си. Имаше повече плът, отколкото трева. Само две римски кохорти още се движеха по червената земя.

Тих вой се чу откъм колоната, когато жените и децата видяха как воините се предават, после Юлий чу радостни възгласи — гласовете на Десети и Трети. Взе бронзовия рог от най-близкия тръбач и изсвири сигнала за край, за да спре Берик, преди да е започнал нападението си. Щом чуха сигнала, бойците на Берик спряха в идеална формация. Юлий се усмихна. Каквото и да ставаше, поне не можеше да се оплаче от качеството на легионите, които командваше.

Спря, свали шлема си, обърна за миг лицето си към вятъра, после изпрати заповед на центурионите да съберат хората си. Това трябваше да стане бързо и дори, ако се наложеше, грубо, защото традицията повеляваше цената на продадените в робство вражески войници да се разпределя между легионите, което пък предотвратяваше кланетата на предалите се. Все пак Юлий знаеше, че в яростта на битката много от легионерите му нямат нищо против да посекат невъоръжен враг, особено ако той тъкмо ги е ранил. Цезар накара тръбачите да свирят сигнала за край отново и отново, докато не стигна до всички и в равнината не се възцари някакво подобие на ред.

Събраха копията и мечовете от бойното поле и ги дадоха на извънредните да ги пазят. Накараха бойците на хелветите да коленичат и им вързаха ръцете на гърба. Дадоха им да пият вода, после Юлий тръгна между редиците да ги огледа — а и да видят и него.