Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Марк Антоний изглеждаше малко нервен, докато слушаше всичко това. Неговият собствен легион получаваше заплатата си направо от Рим и той беше приел, че така е и с останалите.
— Не мислех, че… — започна той. — Може ли?
Юлий кимна. Марк Антоний подаде чашата си на Брут, който не му обърна внимание.
— Ако продадете племето в Рим, земите на хелветите ще останат пусти чак до Рейн. Има германски племена, които ще бъдат изкушени да завземат незащитените земи. Галите почитат силните бойци, но няма да кажат нищо добро за мъжете от другата страна на реката. А и вие едва ли ги искате на границите на римската провинция.
— Самите ние можем да завземем тези земи — намеси се Брут.
Марк Антоний поклати глава.
— Ако оставим няколко легиона, за да пазят бреговете на Рейн, ще загубим половината си сили, без да постигнем кой знае какъв резултат. В момента тази земя е ненужна пепел. Ще трябва да им се кара храна, докато полетата не се изчистят и засеят отново, а и тогава кой ще ги обработва? Нашите легионери? Не, много по-добре е да върнем хелветите в страната им. Нека пазят севера заради нас. Все пак те имат много повече за губене.
— А няма ли да бъдат победени от дивите племена, които спомена преди малко? — попита Юлий.
— Останали са им двайсет хиляди войници. Това не е малък брой. А и, по-важното, ще се бият до смърт, за да отблъснат всеки нашественик. Вече видяха какво могат да направят легионите и щом не могат да се преселят на юг, ще стоят и ще се бият за полетата и домовете си. Дай вино, Брут.
Римлянинът го погледна с неприязън — Марк Антоний отново очевидно не бе забелязал отказа му.
— Добре — каза Юлий. — Въпреки че на нашите хора няма да им хареса, ще оставим на хелветите достатъчно храна, за да се приберат у дома, а останалото ще вземем ние. Ще въоръжа един на десет, така че да могат да пазят хората си. Всичко друго остава при нас, с изключение на дела на едуените. Благодаря, Марк Антоний. Това беше полезен съвет.
Цезар огледа мъжете в палатката.
— Ще съобщя на Рим какво сме направили тук. Писарят ми ще подготви доклада. Сега, надявам се да не сте уморени, защото искам хелветите да тръгнат още в зори. — Чу се едва доловим ропот и Юлий се усмихна. — Ние ще останем, колкото да предадем дела на едуените, и после ще се върнем в провинцията. Трябва да пристигнем вдругиден. — Той се прозя. — Тогава ще можем да поспим. — Изправи се и всички станаха с него. — Хайде, и без това нощите през лятото са къси.
На следващия ден Юлий изпита сериозна завист и уважение към организационните умения на хелветите. Самото подготвяне за тръгване на толкова много хора беше достатъчно трудно. Отмерването на достатъчно храна, за да преживеят пътя към дома обаче отне часове. Задачата беше дадена на Десети и скоро пред войниците, които отмерваха провизии за всеки оцелял член на племето, се простряха дълги опашки.
Хелветите бяха изумени от внезапното връщане на част от богатството им. Онези от едуените, които бяха взети като пленници, бяха отделени насила, защото жените от плененото племе решиха да си отмъстят на похитителите си със злоба, която изплаши дори суровите войници. Юлий заповяда две да бъдат обесени и инцидентите престанаха.
Армията на едуените се появи в три редици преди пладне, когато Юлий вече се чудеше дали огромната колона някога ще тръгне. Като ги видя в далечината, изпрати съгледвач с едно-единствено съобщение: „Чакайте“. Знаеше, че хаосът може само да се увеличи от няколко хиляди гневни войници, нетърпеливи да нападнат разбития враг. За да подпомогне търпението им, след час Юлий подкрепи съобщението с керван волове, които караха оръжия и ценности. С тях бяха изпратени и освободените пленници — Юлий всъщност се радваше да се отърве от тях. Беше щедър с едуените, въпреки че Марк Антоний му беше казал, че те ще решат, че е запазил най-доброто за себе си, без значение какво ще им изпрати. Всъщност Цезар беше задържал златните чаши и вече ги бе разпределил сред подчинените си.
Когато мина пладне, а хелветите все още бяха в равнината, Юлий наистина се ядоса. Част от причината за закъснението беше, че всички водачи на племето бяха убити по време на битката и нямаше кой да въведе ред, така че Юлий прати опциите да ги подкарат по-бързо.
Накрая заповяда да върнат мечовете на две хиляди от мъжете. С оръжие в ръка те застанаха много по-гордо и престанаха да гледат безпомощно като пленници или роби. Подредиха колоната и после, само с един зов на рога срещу вятъра, хелветите потеглиха. Юлий ги загледа с облекчение, но както беше предрекъл Марк Антоний, в момента, в който стана ясно, че се насочват на север, едуените се втурнаха към равнината и започнаха да крещят.