Земя на славата [bg]

По негова заповед тръбачите изсвириха команда за удвояване на скоростта и двайсет хиляди легионери се втурнаха право към врага. Тичаха със скорост, с която можеха да изминат цели мили. Широката колона на хелветския керван ги наблюдаваше мълчаливо, докато тичаха към тях без един вик. Жените, старците и децата не представляваха никаква опасност и Юлий се чудеше трескаво как да се възползва най-добре от това.

Бойците, които бяха атакували хълма, вече бягаха ужасени към колоната. Юлий се усмихна, като видя блестящите карета на Десети и Трети да идват след тях. Плътните им бойни формации приличаха на блестящи плочки под лъчите на сутрешното слънце. Склонът на хълма беше покрит с трупове. Хелветите бяха уплашени, фалангите им бяха безредни. Страхът им ги отслабваше и Юлий се надяваше той да се усили. Обмисляше дали да не извика извънредните да се върнат, за да изтощят колоната още повече, но точно тогава Октавиан направи знак за нападение и конниците оформиха огромен клин, който удари бягащите бойци. Юлий изчака извънредните да приключат и да се върнат, за да се подготвят за следващо нападение, преди да им даде знак да спрат.

— Копия готови! — извика той и вдигна своето: усети тежестта му. Вече можеше да види лицата на бойците, които тичаха към него. Щеше да има време само за едно хвърляне, преди армиите да се сблъскат.

— Хвърляй! — изкрещя той и запрати копието си във въздуха.

Редиците край него почерниха небето с желязо и първите редове на хелветите бяха повалени. А след това легионите атакуваха и започнаха да ги размазват.

Легионерите разбиваха всичко, което заставаше на пътя им, и напредваха толкова бързо, че Юлий дори се притесни да не би да предизвика маневри по фланговете. Тръбачите изсвириха предупреждение да разширят линията и зад него легионите от Ариминум се разпростряха, за да обгърнат врага. Извънредните тръгнаха с тях, готови за нападение.

Пръска кръв се лепна на устните му и той бързо плю и се избърса. Извика да хвърлят вторите копия, във вълна от десет реда едновременно, и дори не погледна къде падат. Това беше опасна тактика, тъй като нищо не вредеше повече на духа на легиона от копия, които падат близо до римските линии, но Юлий се нуждаеше от всички възможности за намаляване на силите на племето.

Хелветите се биеха с отчаяна ярост, опитваха се да се върнат при основната си колона, сега беззащитна зад римските легиони. Онези, които не бяха в първите линии, се рояха като пчели в краищата, разпростираха се още повече в равнината. Юлий контраатакува с още по-широк и по-широк фронт, докато четирите му легиона не се превърнаха в линия с дълбочина само от шест реда, която помиташе всичко пред себе си.