Земя на славата [bg]

Атаката спря. Третата вълна копия нанесе още щети и врагът побягна назад, ужасен от мъжете на хълма. Десети се развика, когато галите се обърнаха в бяг. Брут погледна на изток — къде беше Юлий? Ако удареше с легионите си точно в този момент, хелветите щяха да побягнат презглава. Но от Юлий нямаше и следа.

Хелветите се преподредиха на границите на обсега на стрелбата и пак настъпиха: газеха по телата на първите си паднали.

— Те никога не са се били с римски легион! — извика Брут на войниците около себе си.

Някои от тях се усмихнаха, но погледите им бяха съсредоточени върху напредващите орди, които се катереха по хълма. Някои от хелветите грабваха копията на легиона, измъкваха ги от телата, и ги запращаха към Десети, но тъй като хвърляха от долу нагоре, копията не стигаха до римляните.

— Мечове готови! — заповяда Брут и двата легиона извадиха оръжията си и ги вдигнаха високо, за да уловят слънцето. Брут се огледа и гордо вдигна глава. „Нека се катерят“, помисли си.

Когато вече задъханите хелвети приближиха линиите на римляните, фалангите се разпръснаха. Десети чакаше търпеливо. Всеки мъж стоеше сред приятели, които познаваше от години. В римските линии нямаше страх. Стояха в идеална формация, а тръбачите бяха готови да сменят предните редове, когато се уморят. Мъжете носеха мечове от твърдо желязо и по лицата им Брут забелязваше напрегнато очакване. Някои от легионерите дори се подиграваха на противниците и ги приканваха да нападат по-бързо. В моментно озарение Брут ги видя така, както ги виждаха хелветите — стена от мъже и щитове, без пролука.

Първите хелвети стигнаха до Десети и бяха посечени с ефикасна ярост. Твърдите римски оръжия ги посичаха по цялата линия, отделяха ръце и глави с един удар. Дългите копия на хелветите не можеха да пробият римските щитове и Брут ликуваше.

Той стоеше на третия ред вдясно, опиянен от кръвопролитието. Огромни маси хора се стичаха да подкрепят другарите си, още повече се бяха насочили по фланговете около хълма. Усети как го избива пот, докато за пореден път потърси с поглед Юлий. Слънцето блестеше под ъгъл, но той присви очи, за да огледа линията на дърветата.

— Хайде, хайде! — възкликна високо.

Въпреки че щеше да мине известно време, преди хелветите да успеят да обградят хората му, ако стигнеха до билото зад него, Десети и Трети нямаше да имат път за отстъпление. Той изръмжа от ярост, когато видя колко малко от бойците на племето са останали, за да пазят жените и децата. Една атака отстрани можеше да причини внезапна паника.

Огромният брой нападатели започна да пробива пролуки в желязната линия на Десети. Велитите бяха бързи и с леки брони и можеха да се бият два часа без почивка. Брут си помисли дали да не прати по-тежката пехота сред тях, за да ги остави свежи за отстъплението, което можеше да му се наложи да заповяда. Ако Юлий не дойдеше бързо, щеше да му се наложи да изтегли легионите на билото, при това като се бият за всеки сантиметър от отстъплението си. Щеше да стане по-лошо, ако племето ги изненадаше в гръб.