Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Юлий беше наредил шестте легиона да преградят пътя на войните на Морбен, но когато те се приближиха, се зачуди дали ще спрат, или денят ще приключи с още една битка. В настроението, в което беше, почти приветстваше подобно развитие.
Едуените спряха на четвърт миля от римляните. Бяха минали през бойното поле с десетките хиляди непогребани, които вече бяха започнали да вонят. Нямаше по-сериозен начин за демонстрация на силата на легионите, които бяха изправени пред тях, от това да вървят през поле, осеяно с мъртъвци.
Юлий видя как Морбен се отдели с двама придружители с високо вдигнати мирни знамена, които плющяха на вятъра, и зачака. С отдалечаването на хелветите нетърпението му беше започнало да се изпарява. Много от хората му хвърляха погледи към отдалечаващата се колона — изпитваха естественото недоволство на войници, приклещени между две огромни групи. Юлий не показваше никаква тревога. Напрежението го изпълваше с кухо спокойствие, все едно емоциите му бяха пресъхнали с отдалечаването на колоната.
Морбен слезе от коня си и разпери ръце за широка прегръдка. Юлий внимателно я отклони и главатарят прикри объркването си със смях.
— Никога не съм виждал толкова от враговете си мъртви, Цезар. Това е впечатляващо. Твоите думи се оказаха верни, а подаръците, които ми изпрати, ги направиха по-сладки, като знам откъде са. Докарах говеда за голям пир, достатъчен, та хората ти да се наядат до пръсване. Ще празнуваш ли с мен?
— Не — отвърна Юлий за най-голямо учудване на Морбен. — Не и тук. Телата носят болести, ако се оставят така. Те са на твоята земя и трябва да бъдат или погребани, или изгорени. Връщам се в провинцията.
За момент главатарят като че ли се ядоса от отказа.
— Смяташ, че трябва да прекараме деня в копане на дупки за телата на хелветите? Нека гният като предупреждение. Тъй като си чужденец тук, може би не знаеш за местния обичай да се пирува след победа. Трябва да се покаже на боговете на земята, че живите изпитват уважение към мъртвите. Трябва да изпратим онези, които сме убили, по техния път, иначе те не могат да си тръгнат.
Юлий потърка очи. Кога за последен път беше спал? Опита се да намери нужните думи, с които да успокои Морбен.
— Ще се върна в полите на планината с моите хора. За мен ще е чест да ме посетиш там. Тогава ще пируваме и ще вдигнем тост за мъртвите. — Видя, че Морбен погледна подозрително към оттеглящата се колона, и продължи: гласът му стана по-твърд. — Хелветите, които си тръгнаха, са под моята защита, докато се завърнат в земите си. Разбра ли ме?
Галът го погледна със съмнение. Беше приел, че колоната се охранява и заминава в робство. Не можеше да проумее как така просто ще ги пуснат.
— Под твоята закрила? — повтори бавно той.
— Повярвай ми. Ако някой ги нападне, ще стане мой враг — отвърна Юлий.
След кратко мълчание Морбен сви рамене и прокара ръка през брадата си.
— Добре, Цезар. Ще тръгна напред с личната си охрана и ще те чакам.
Юлий го тупна по рамото и се обърна. Видя, че Морбен гледа объркано как прави знак на тръбачите си. Звуците проехтяха над равнината и шестте легиона се обърнаха на място. Меката земя потрепери и Юлий се усмихна, когато войската тръгна напред в идеална линия. Морбен и едуените зяпаха изумено.
Когато навлязоха в гъсталака в края на равнината, Юлий извика Брут и му каза:
— Няма да позволя да ме изпреварят до лагера. Няма да спираме и през нощта, докато не стигнем вкъщи. А там ще празнуваме. — Юлий знаеше, че мъжете ще понесат трудностите, без значение колко са изтощени. Изпрати на предна линия Десети, за да определя скоростта.
На зазоряване шестте легиона прехвърлиха последното било преди римското селище в полите на Алпите. Мъжете бяха ходили и тичали повече от четирийсет мили и бяха на края на силите си. Юлий също. Беше вървял редом с хората си, защото знаеше, че личният пример ще ги стимулира да продължат. Подобни дребни неща имаха значение. Въпреки разранените си крака войниците нададоха радостни възгласи, щом видяха сградите, и ускориха ход.
— Кажете на хората, че имат осем часа за сън и че като се събудят, ги очаква пир, който ще издуе коремите им до пръсване. Ако са гладни като мен, няма да искат да чакат, така че нека има студено месо и хляб. Гордея се с всички тях — каза Юлий на вестоносците си, преди да ги прати при командирите на легионите. Чудеше се дали неговите бойци могат да се мерят с армиите на Спарта или на Александър. Е, поне бяха способни на дълги походи.