Земя на славата [bg]

За момент главатарят като че ли се ядоса от отказа.

— Смяташ, че трябва да прекараме деня в копане на дупки за телата на хелветите? Нека гният като предупреждение. Тъй като си чужденец тук, може би не знаеш за местния обичай да се пирува след победа. Трябва да се покаже на боговете на земята, че живите изпитват уважение към мъртвите. Трябва да изпратим онези, които сме убили, по техния път, иначе те не могат да си тръгнат.

Юлий потърка очи. Кога за последен път беше спал? Опита се да намери нужните думи, с които да успокои Морбен.

— Ще се върна в полите на планината с моите хора. За мен ще е чест да ме посетиш там. Тогава ще пируваме и ще вдигнем тост за мъртвите. — Видя, че Морбен погледна подозрително към оттеглящата се колона, и продължи: гласът му стана по-твърд. — Хелветите, които си тръгнаха, са под моята защита, докато се завърнат в земите си. Разбра ли ме?

Галът го погледна със съмнение. Беше приел, че колоната се охранява и заминава в робство. Не можеше да проумее как така просто ще ги пуснат.

— Под твоята закрила? — повтори бавно той.

— Повярвай ми. Ако някой ги нападне, ще стане мой враг — отвърна Юлий.

След кратко мълчание Морбен сви рамене и прокара ръка през брадата си.

— Добре, Цезар. Ще тръгна напред с личната си охрана и ще те чакам.

Юлий го тупна по рамото и се обърна. Видя, че Морбен гледа объркано как прави знак на тръбачите си. Звуците проехтяха над равнината и шестте легиона се обърнаха на място. Меката земя потрепери и Юлий се усмихна, когато войската тръгна напред в идеална линия. Морбен и едуените зяпаха изумено.

Когато навлязоха в гъсталака в края на равнината, Юлий извика Брут и му каза:

— Няма да позволя да ме изпреварят до лагера. Няма да спираме и през нощта, докато не стигнем вкъщи. А там ще празнуваме. — Юлий знаеше, че мъжете ще понесат трудностите, без значение колко са изтощени. Изпрати на предна линия Десети, за да определя скоростта.