![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако допуснем, че всичко се уреди, както се надявам, в отношенията ти с баща ти — каза Мадлен, — защо след сватбата да не постъпиш в адвокатската кантора Ейглетиер?
— Ще бъде прекрасно, разбира се! Но не искам и да мисля! Не говори за това най-вече на Валери! Тя е неспособна да разбере колко важно ще бъде за мене да… да подновя връзката с моя баща… Тя си въобразява, че се чувствувам много добре от това скарване…
— Прозорливост ли й липсва?
— Не! Но пред нея аз малко показвам чувствата си!
— Защо?
— Не знам. Така се започна между нас. Тя играе една роля. Аз друга. Правим си комедии. Забавно е! Впрочем това е само засега. За през целия ни живот — въпросът е друг! Бъди спокойна, това не ни пречи да се обичаме.
Той се засмя горчиво, сдъвка малко месо, взе цигарата си и каза още:
— Много съм говорил за тебе на родителите на Валери. Биха желали да дойдеш на обед. Свободна ли си утре?
Тя би предпочела да се срещне само с Валери и Жан-Марк, но любопитството да види племенника си в бъдещото му семейство я накара да не се колебае:
— Прието, Жан-Марк.
Когато тя произнасяше тия думи, той се обърна към вратата. После погледна часовника си.
— Бързаш ли? — попита тя.
— Не, но определих тук среща на Жилбер!
— Жилбер?
— Да, онзи братовчед на Валери, на когото давам уроци…
— Уроци ли даваш? Не знаех!
— Наистина: ти току-що пристигаш! Така е като живееш в Тюке! Ще видиш, той е много симпатично момче! Ще дойде към десет часа, за да ми покаже домашното си по математика, което е приготвил за утре. Неприятно ли ти е?
— О, не! — каза тя.
Той отново се обърна на стола си.
— Трябваше вече да бъде тук! — каза той нервно.
Най-сетне лицето му светна. Мадлен видя да се приближава към тях един рус и елегантен момък, с толкова свеж поглед, че и на нея й се поиска да се усмихне. Жан-Марк го представи и поръча три кафета.
— Ами домашното? — каза той.
Жилбер му подаде лист, изписан с цифри. Жан-Марк го прегледа и каза:
— Струва ми се, че е вярно… Всъщност начинът на решението е правилен… Изчисленията ще трябва да се проверят едно по едно…
— Няма нужда — каза Жилбер. — Дори да има някаква малка грешка тук-там, не е фатално!… Колко приятно място. Не го знаех…
— Да — каза Мадлен. — Преди идвах често тук. Специалитетът е печено на шиш.
— Печено на шиш? — каза Жилбер. — О, да! Много е хубаво, но много тежко!
За изненада на Мадлен Жан-Марк бе жегнат от тия думи.
— Ти, ти почти нищо не обичаш! — каза той. — Ако можеше, щеше да се храниш само с печено на скара и със зелена салата!
— Чудесен режим! — каза Мадлен. — Ако го прилагам, ще си върна моминската талия. Но много съблазни има в Тюке: прясна риба, раци, миди…
— Всъщност да, вие живеете в Тюке — каза Жилбер. — Познавам много добре този край. Дядо ми и баба ми често ме водеха през ваканциите в Довил. Бях съвсем млад по това време, на четиринадесет-петнадесет. В Тюке има една очарователна изоставена църква…
Засегната точно в сърцето, Мадлен извика:
— Живея в съседство с нея: в бившия дом на свещеника, знаете ли?
— Не… не го зная…
— Знаете го, в уличката, която завива наляво, идвайки от „Трувил“.
— А, да! Може би… Да… да…
— Прекрасна къща! — каза Жан-Марк. — Чудо на архитектурата, равновесието и комфорта!
— Е добре! Каня ви, когато искате — каза Мадлен.
Жан-Марк я погледна с такава признателност, че тя се смути. Беше ли направила нещо изключително, като покани и двамата в дома си? Жилбер също изглеждаше развълнуван.
— Благодаря, госпожо — каза той. — Ще дойдем непременно. Сега особено, когато имам кола!
— Но още е без книжка! — каза Жан-Марк.
— Ще се явя повторно на изпит идущата седмица. С малко повече кураж!… Смешна работа — шофьорски изпит, матура, аспирантура — човек си губи времето в подготовка на изпити през целия си живот! От месец май всички младежи във Франция са в тревога. Около себе си виждам само младежи и девойки, болни от изпитна треска.
— Оплаквайте се! — каза Мадлен през смях. — Аз пък виждам около себе си само хора, които са преминали възрастта на изпитите. Един свят, който няма такива задължения! Тъжно е!