Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Оня тип на Карол!

— Ах, да! — прошепна тя отегчено.

Той ликуваше:

— Хубаво се е хванала! Той не само е членувал в „Хитлер Югенд“, но и финансовото му положение не е розово. Никога не е бил генерален директор на дружество „Ерска“, а е извънреден представител на тази фирма за Франция и временният му договор изтича на 31 декември тази година. Ако договорът му не бъде подновен, ще остане на сухо. Обаче договорът положително няма да бъде подновен, защото „Ерска“ ще преговаря с Дружеството на парижките стоманолеярни заводи за производството на неговите машини за обработване на дърво и метал. Естествено Карол нищо не знае: това е още тайна! Този човек я е лъгал от началото до кран! Като си помисля само, че за да ме склони да не се противопоставям на развода, тя се отказа от своята част от общия съпружески имот! И в най-скоро време тя ще се пробуди от миража си за разкошен живот в някое малко германско градче с един съпруг, който ще си е намерил в замяна някаква малка служба!

Колкото повече се разпалваше, като говореше, толкова повече Мадлен го намираше жалък в настървението му да се занимава с Карол. Вместо да я забрави, той я следеше стъпка по стъпка. Изгладнял, той все още се хранеше с огризки, които тя хвърляше през рамо, като се отдалечаваше. Той безразборно гълташе всичко — и лошото, и хубавото.

— Всъщност тя изтърва питомното заради дивото! — завърши той. — Смешно!

— Щеше да бъде смешно, ако не го обичаше — каза Мадлен сурово. — Но предполагам, че го обича!

— Да, да, навярно! — въздъхна той, като сви вежди.

После се отправи към един шкаф и извади шише уиски, което постави на масата.

— Една чаша? — предложи той.

— Не, благодаря — каза Мадлен. — Ще отида да си легна.

Остави го в салона сам под лампата с цигара, чаша алкохол и спомените му.