![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
Той се освободи от някаква мисъл и отново тръгна с голяма, нервна крачка, с тетрадките си под мишница. Урокът по психология му се видя този следобед страшно блудкав. Впрочем той едва бе слушал, обзет изцяло от това, което Лоран му беше казал, преди да влязат в клас. Дори сега не можеше да повярва. Ами ако беше шега, една огромна яркочервена лъжа? Не, Лоран беше сериозен човек. Той наблюдаваше Даниел с крайчеца на окото си.
— Питам се защо толкова ръмжиш! — каза най-сетне той.
— Ръмжа, защото чувствувам, че ще извършиш глупост! — каза Даниел.
— Глупост ли извърши ти, като се ожени за Дани?
— Няма защо да правиш сравнение!
— Ами да! Беатрис е едно много добро момиче.
— Тя е три години по-голяма от тебе!
— Какво от това? Не й личи. А освен това има професия!
— Машинописка — това не е професия!
— Седемстотин франка на месец, драги мой! И ще има повишение идната година!
— А ти какво ще правиш?
— Ще продължа учението си.
Даниел вдигна рамене. Дългът му като шурей му повеляваше да задържи Лоран от наклонената плоскост. Но не знаеше какви доводи да използува пред този упорит и весел, полудял човек. Чувствуваше се много по-зрял от него! Бракът, бащинството, философията много тежаха на гърба му. Слязоха от тротоара при червената светлина и прекосиха улицата с потока от пешеходци. Слънцето препичаше. След три седмици матурата. Лоран не даваше пет пари, изцяло зает от авантюрата си с тази Беатрис Мурен, момиче, за което не можеше да се каже, че е красиво. Даниел, който, макар че я беше виждал три пъти, почти не си спомняше лицето й. Обаче Лоран говореше за нея като за някакво свръхземно същество. Вместо да бъде съкрушен, че тя е бременна, той се гордееше като завоевател. Когато Даниел му предложи „един адрес“, той отказа високомерно. В действителност фактът, че Беатрис очаква дете от него, би трябвало да бъде причина да не се ожени за нея. Това ще го доведе до капана на честта!
— Пеша ли ще се приберем? — попита той.
— Не — изръмжа Даниел. — Казах ти, че бързам!
— За биберона на Кристин?
— Е, да, драги мой. И това ще ти дойде до главата!
Бяха стигнали до входа на спирка Мабийон. На перона, докато чакаха влака, Даниел попита:
— И къде ще живеете? Ти дори не си помислил за това?
— Хе, при родителите ми!
— Много си уверен!
— Добре си живееш и ти у нас! Ние ще се настаним в моята стая. Ще се мъчим да не си пречим много един на друг… Все пак родителите ми няма да ми откажат това, което позволиха на Дани!
Сломен от тази диалектика, Даниел изгледа Лоран със сложното чувство на безсилие и виновност. Влакът пристигна с трясък и се закова с въздишка. След като пътниците нахълтаха във вагоните, Даниел, застанал прав в дъното близо до внезапната спирачка, прошепна:
— Ще почерниш най-хубавите години от живота си!
— Ако трябва отново да се ожениш за Дани, ще се откажеш ли?
— С мене е по-различно! И все пак много често, заклевам ти се, бих предпочел да бъда още ерген! Докато човек няма отговорности, не може да си даде сметка за възможностите си!
Влакът потегли със сух трясък. Даниел си представи учудването на родителите на Дани и Лоран, когато научат новината, и му стана жал за тях, защото те бяха добри и слаби хора.
— Помисли още, драги мой — каза той сред шума от колелата.
— Всичко съм обмислил. Аз не съм мръсник, понасям последиците!
— Когато баща ти научи това!…
— Че какво? Ще постъпи както с Дани!
Спирките следваха една след друга, нашарени с афиши, претъпкани с хора.
— Ще видиш — подзе Лоран, — ние ще образуваме две малки забавни семейства в голямото разнежено семейство. Куп бебета! Трябва да те настигна! Ти взе аванс: и най-вече защото ще станеш баща за втори път!
— Какво разправяш? — измънка Даниел, смразен изведнъж.
— Дани не ти ли е казала?
— Не.
Доведен до полуда, той разбра, че Лоран се шегува, и изръмжа:
— Не е смешно, знаеш ли!
— Ти се хвана!
— Съвсем не!
Слязоха при военното училище.
— Побързай! — каза Даниел. — Закъснял съм!
И затича. Лоран тръгна след него, настигна го и се помъчи да го подмине със спринт. Но Даниел ускори хода си. Бориха се рамо до рамо чак до вратата на къщата и нахлуха заедно, силно задъхани и засмени.
Когато пристигнаха в апартамента, Дани и майка й бяха излезли. Даниел влезе на пръсти в стаята и се наведе над люлката, в която Кристин спеше, засмукала палеца си. Лицето й беше розово и намръщено. Издърпа пръстчето от устата й, без тя да се събуди. Една бележка от Дани, забодена върху драперията на люлката. Даниел я взе и прочете: