Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

Жилбер поиска да каже нещо, но се въздържа. Макар и преглътнал шегата си, очите му искряха. Той навярно никак не обичаше братовчедка си. Умората завладяваше Мадлен. Краката й тежаха, слепоочията я боляха. Поиска сметката.

— Какво ще правите сега? — попита тя, като стана.

— Ще те изпратим, а после… не знам… ще пийнем по чашка някъде — каза Жан-Марк, като гледаше дружелюбно Жилбер.

Жилбер кимна одобрително с глава. Тя тръгна, накуцвайки, с този млад ескорт.

Разделиха се пред вратата на къщата. Тя си ги представи как вървят по улица „Бонапарт“ и се загубват в светлините на площад „Сен Жермен де Пре“. Кой знае защо, те й напомняха на двата делфина, които бе видяла от палубата на кораба, с който пътешествуваше към бреговете на Норвегия: те скачаха над вълните, черни и сиви, бляскави, опиянени от сила и щастие. Срещата й с Жилбер вмъкна в сърцето й смътното чувство на елегантност и на смут. Беше доволна, че Жан-Марк има приятел от такова качество и едновременно необяснимо загрижена от радостта, която можеше да изпитва от това приятелство. Не беше ли странно, че няколко седмици преди сватбата си той ходи на театър без своята годеница? „Преди — казваше си тя — никога едно влюбено момче нямаше да…“ Размишленията й потънаха в дима на едно далечно минало. От войната насам всичко се бе променило, най-вече отношенията между хората. Отново десет, двадесет тревожни сигнала зазвъняха в мозъка й. Досадно в края на краищата!

Като влезе в апартамента, тя видя Филип да я чака в салона, четейки „Монд“.

— Е? — каза той.

Тя се свлече в един фотьойл и изстена:

— Ох, какъв ден! Успях да ги видя и тримата! Голямо напрежение, нали?

Той сгъна вестника си и попита:

— Е, добре! А впечатленията ти?

За Даниел и Жан-Марк тя нямаше какво толкова да разправя. В замяна на това разказа в подробности за разговора си с Франсоаз. Филип я слушаше внимателно, седнал на дивана, преметнал крак връз крак, с дясната ръка обгърнал като живо рамо една възглавница. Когато Мадлен започна да окайва Франсоаз, че не иска да се разведе, той отпусна краката си, взе от масата тежка сребърна запалка, запали цигара, дълго мисли и каза:

— Аз я разбирам. Ако наистина го обича, естествено е да иска да запази всички шансове да си го върне. Кой казва, че след време той няма да се върне?

— Когато човек изоставя по такъв начин жена си, не се връща след няколко месеца с наведена глава!

— Ти нищо не знаеш! Може би е изпаднал в момент на лудост, увлякъл се е глупаво. След увлечението може би ще размисли. Ще се трогне, като види, че въпреки постъпката му тя има доверие в него…

Тя толкова малко очакваше да намери брат си в това примирително състояние, че се разгневи.

— Ти не говориш сериозно, Филип! — извика тя. — Този брак беше едно недоразумение! Ти не можа да го предотвратиш, а сега, когато за нас има единствен шанс да видим Франсоаз освободена от този човек, ти се двоумиш, ти преценяваш да бъде или да не бъде, ти се питаш дали не е по-добре за нея той да се върне! Но ако се върне, това ще бъде погром! Франсоаз ще попадне пак под неговата власт!