Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

Погледнаха се в очи. Замълчаха. Жан-Марк чувствуваше, че главата му гори. Сегашното му щастие беше в равновесие като топка върху острие. За толкова кратко време! Едно движение вдясно, едно движение вляво, един лек полъх, един вик, гласът на Валери и той ще се сгромоляса.

— Значи, решено, датата е определена? — каза Жилбер. — На 2 юли?…

— Да.

— И баба и дядо ми съобщиха това вчера вечерта. На 2 юли! Защо толкова късно?

— За да имам време да си взема изпитите, да се съвзема, да се приготвя…

— Отдавна ли се подготвяш?

Жан-Марк поклати глава.

— Ти си смешен, Жилбер! Защо да говорим винаги за тази сватба? Нямаме ли други теми за разговор?

Жилбер се замисли за миг и хвърли към Жан-Марк поглед, блестящ от сълзи. Челюстите му трепереха. Мъчно се владееше. Най-сетне очите му започнаха да гледат радостно и дружелюбно.

— Имаш право — каза той. — Трябва да не се вълнувам от тази сватба, да гледам на нея като на една смешна формалност, измислена от тежките хора срещу лекомислените!

Погледите им отново се срещнаха. Жан-Марк бе обзет от необикновено щастие, сякаш животът му получаваше друг живот в подарък. Така приливът застила плажа и се сливат най-дребните частици на водата и пясъка, размесвани от вълнението.

— Ако знаеше само колко ми е хубаво да прекарам няколко минути с тебе? — каза той. — Отморявам се, отпускам се, дишам…

Като говореше, той държеше репродукцията с две ръце и я гледаше, сякаш се отнасяше за нея.

— Дай я, ще я поставя в плик! — каза Жилбер.

Докато ровеше в едно чекмедже, Жан-Марк се приближи до прозореца: долу бяха наредени в права линия зелените бухнали глави на кестени, окичени с бели цветове.

— Как дойде? — каза Жилбер, пъхайки фоторепродукцията в голям жълт плик.

— С остин купъра на Валери.

— Жалко, щях да те върна с моето емге! През гората не рискувам нищо, дори без книжка!

Изведнъж се удари по челото.

— Нали не бързаш?

— Даже доста, драги мой! Защо?

— Най-сетне нямаш ли поне четвърт час?

— Да, разбира се…

— Тогава ще направим един тур с емгето. Ще те доведа тук. И ти ще си вземеш остин купъра, за да се върнеш на авеню „Бужо“!

Как да му откаже? Тия малки разходки с кола из гората бяха радостта на Жилбер. Той караше бавно, като избягваше многолюдните алеи и наблюдаваните от полицаите кръстовища. Седнал до него, Жан-Марк му даваше съвети. Ами Валери, ами Мадлен, които го чакаха? По дяволите, ще измисли някакво извинение.