Невидимият пазител [bg]

— Разбира се, че не, интересуваме се от много видове. Разнообразието на добре съхранените хабитати в областта позволява на голям брой видове да намерят убежище в тези долини. Изобилстват дневните грабливи птици — кралският орел, скалният орел, соколът скитник, ястребът, както и нощните — бухал, кукумявки, сови… Често се срещат едри лешоядни, като бял и брадат лешояд, както и множество по-малки птици. Но аз и докторката се занимаваме повече с едрите бозайници — глигани, елени, лисици, макар по-често да се срещат по-дребните, като прилепи, земеровки, зайци, катерици, мармоти, съсели… Виждате, че сме заети целогодишно, макар най-големите ни амбиции да са съсредоточени върху миграциите на големите мечки из цяла Европа и да откликваме на всяко обаждане, което предполага наличието на мечки — както във вашия случай.

— И до какъв извод стигнахте? Възможно ли е да има мечка в района? Или клоните повече към басахаун, като горските? — поинтересува се Йонан.

Доктор Гонсалес го изгледа учудено, но доктор Такченко се усмихна.

— Аз знам какво е това, базахан, нали?

— Басахаун — поправи я Йонан.

— Да! — възкликна тя, обръщайки се към своя колега. — Това същото като Йети, Голямата стъпка, Великана, Саскуоч. Казват, че на едно място, наречено Вал д’Онсера, живеел огромен великан. И че бил придружаван от грамадна мечка. В родината ми също има легенда за голям и силен полупървобитен мъж, който живее в горите, за да пази спокойствието в природата. Това същото като басахаун, нали?

— На практика е същото, само дето на басахауна се приписват някои свръхестествени качества и е по-скоро митологично същество.

— Мислех, че това е просто името, което пресата е дала на престъпника… защото убива в гората — каза докторът.

— О, но това не правилно — възкликна докторката. — Басахаунът не убива, а само закриля, само опазва чистотата.

Амая я погледна втренчено, докато си припомняше думите на сестра си. Пазителят на чистотата.

— Горските наистина ли смятат, че убиецът, когото търсите, е басахаун? — учуди се докторът.

— Изглежда, че вярват в неговото съществуване — обясни Йонан, — и предполагат, че може него да сме взели за мечка, но разбира се, той нямал нищо общо с убийствата и присъствието му се дължало само на това, че бил призован от природните стихии да хване убиеца и да възстанови отново спокойствието в долината.

— Прекрасна история — съгласи се доктор Гонсалес.

— Но само история — каза Амая, като се изправи и даде да се разбере, че приема разговора за приключен.

Излезе на паркинга, загръщайки се с пухенката. Реши да пътува с колата на Йонан и да остави своята там. Извади мобилния, за да звънне на Джеймс и да го предупреди, че заминава за Уеска. Паркингът бе слабо осветен, но го огряваше бялата светлина от витрините на кафенето и друга, по-топла, от прозорците на рустикалния салон за хранене от другата страна. Докато чакаше Джеймс да вдигне, се загледа във вечерящите хора, седнали най-близо до прозореца. Флора, облечена с прилепнала черна блуза, се навеждаше напред с кокетен отработен жест, който я учуди. Тръгна между колите, човъркана от любопитство, търсейки ъгъл, от който да види сцената по-добре. Джеймс най-сетне вдигна и тя му обясни накратко каква идея има и че ще му звънне, преди да се върне. Точно когато се сбогуваше с Джеймс, сестра й се отдръпна от прозореца и същевременно се наведе, за да хване ръката на своя придружител. Инспектор Монтес се усмихваше, докато казваше на Флора нещо, което Амая не успя да разбере, но накара голямата й сестра да се разсмее, да отметне назад глава с неприкрито съблазнителен жест и да погледне навън. Стресната, Амая се обърна рязко в опит да се скрие и изпусна телефона си, който се изтърколи под една кола, преди да си даде сметка, че Флора по никакъв начин не може да я е видяла на този така зле осветен паркинг.