Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава се завърна в Елисондо. Жан й бе оставил достатъчно пари, за да не се тревожи никога повече. Купи къща на това място, което вярваше, че не обича, и оттогава не бе напускала долината на Бастан.
35
Вятърът духаше яростно в Айнса. През трите часа, които прекараха в колата, Йонан не спря да говори нито за миг, но упоритото мълчание на Амая, изглежда, го зарази към края на пътуването, когато първо замлъкна, а после реши да пусне радиото и да си тананика припева на модните хитове. Улиците на Айнса бяха пусти, топлата оранжева светлина на уличните лампи не успяваше да заличи мразовитото усещане, предизвиквано от нощния студ в средновековното градче, а поривите леден вятър образуваха скреж по стъклата на автомобила. Йонан подкара след джипа на докторите, гумите затракаха по хилядолетния калдъръм на улиците, докато накрая стигнаха до правоъгълен площад, разпрострял се до входа на сграда, която приличаше на крепост. Докторите спряха колата до стената, а Йонан паркира до тях. Студът пронизваше челото му като гвоздей, забиван от невидима ръка. Амая дръпна качулката на пухенката си, опитвайки да си покрие главата, докато вървяха след докторите към вътрешността на крепостта. С изключение на липсата на вятър, вътре не им беше много по-добре, отколкото навън. Поведоха ги по тесни коридори от сив камък, докато не стигнаха до по-широко място, където бяха струпани няколко гигантски клетки. В тях дремеха огромни птици, които Амая не успя да разпознае в тъмното.
— Това е зоната за възстановяване на пострадалите птици — от куршуми, прегазване, случайни удари в кабели с високо напрежение, ветрогенератори…
Отново навлязоха в тесен коридор и изкачиха десетина стъпала, преди докторката да се спре пред наглед обикновена бяла врата, която обаче се охраняваше от няколко секретни ключалки. Лабораторията се състоеше от три светли, подредени и много просторни зали, изключително модерно оборудвани. Амая си помисли, че ако бе отишла до там с вързани очи, никога нямаше да направи връзка между онова, което виждаше, и мястото, където се намираше. Кой би помислил, че апаратура с подобни параметри би могло да е инсталирана в сърцето на средновековна крепост.
Учените закачиха палтата си в гардеробчета и докторката облече странна, вталена лабораторна престилка, която се разкрояваше в широка плисирана пола и се закопчаваше отстрани.
— Майка ми беше зъболекарка в Русия — обясни тя. — Тези престилки и здравите ми зъби са единственото, което ми остави, когато почина.
Поеха към дъното на лабораторията, където върху маса от неръждаема стомана бяха подредени различни уреди. Амая позна PCR апарата, защото и друг път бе виждала такъв. Подобен на малък касов апарат без копчета или на уред за кисело мляко от бъдещето, този куп евтина пластмаса всъщност бе побрал гения на един от най-усъвършенстваните уреди за изследвания. В един съд отстрани бяха подредени епруветките Eppendorf, наподобяващи малки кухи пластмасови куршуми — в тях се поставяше генетичният материал, който трябваше да бъде анализиран.
— Това е PCR апаратът, за който говорехте. Анализът отнема между три и осем часа, после се прави електрофореза в агарозен гел, за да може да се видят резултатите — това ще ни отнеме поне още два часа. А това тук — каза докторът — е апаратът за високоефективна течна хроматография, него ще използваме за дезинтеграция на видовете брашно от пробите, защото предният уред ще ни свърши работа само ако в брашното е наличен някакъв биологичен материал.
Той взе от един рафт малка пластмасова спринцовка, подобна на онези, които в миналото се бяха ползвали за инжектиране на инсулин.
— Това са спринцовките, които ще използваме за зареждане на пробите, след като предварително ги разтворим в течност. По едно инжектиране на проба и за по-малко от час ще получим резултат. Не е нужна електрофореза като при PCR апарата, но ни трябва процесор със софтуер за анализиране на „пиковете“, получени за пробата. Всеки от тях отговаря на определено вещество, така че ще може да открием въглеводороди, минерали, остатъци от водата за поливане, жито, биологични субстанции, чието естество после ще трябва да определим с друг анализ, и т. н… Затова сложната част от този процес е програмирането на софтуера с точните параметри за търсене. Колкото повече диференциални аспекти открием, толкова по-лесно ще бъде да установим произхода на всяко брашно. Целият процес ще ни отнеме около четири-пет часа.