Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Невидимият пазител [bg]
Невидимият пазител [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невидимият пазител [bg]

Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:

Трупът на младо момиче е открит на брега на река Бастан. Не е първият, няма да е и последният. Странният мизансцен говори за зловеща церемония, сякаш дело на нечиста сила. Пресата припомня легендата за басахауна, господаря на гората, а инспектор Амая Саласар, която води разследването, ще трябва да съчетае съвременните научни методи с познанията си за народните вярвания. Само така ще може да открие „невидимия пазител”, който нарушава мирния живот в баското градче Елисондо. „Невидимият пазител” е първият роман от криминалната трилогия за Бастан, с който Долорес Редондо предизвиква истински фурор в Испания, а според авторитетното списание „Лир” е една от десетте най-добри кримки за 2013 г.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 141
Перейти на страницу:

Амая беше смаяна.

— Не знам кое ми се струва по-невероятно — това, че разполагате с подобна лаборатория, или това, че гений като вас се занимава с търсене на следи от мечки — каза тя с усмивка.

— Имаме голям късмет, че работим с доктор Такченко — заяви доктор Гонсалес. — Дълги години е работила в родината си точно това, но преди две години ни изпрати своята автобиография и реши да се присъедини към нас. Чувстваме се големи късметлии.

Докторката се усмихна.

— Какво ще кажете да направите малко кафе за нашите гости, докторе?

— Разбира се — отвърна мъжът през смях. — Докторката не понася комплименти. Ще се забавя малко, трябва да отида до другия край на сградата — извини се той.

— Йонан, придружи го, ако обичаш, достатъчно е един от нас да стои тук.

— Доктор Гонсалес е много любезен — каза Амая, когато мъжете излязоха.

— Така е — потвърди Такченко със силния си акцент. — Истинско съкровище.

Амая повдигна вежда.

— Харесвате ли го?

— О, силно се надявам. Това е съпругът ми. По-добре да го харесвам, нали?

— Но… Наричате го „докторе“, а той вас…

— Да, той мене „докторке“. — Тя сви рамене с усмивка. — Какво да ви кажа, сериозна съм в работата си, а на него му е забавно.

— Боже мой, дори не подозирах, би трябвало да съм по-наблюдателна.

В продължение на поне час докторката работи на компютъра, задавайки параметрите за анализ. После с огромно внимание се зае да разтваря пробите, които Йонан бе донесъл от Елисондо, както и няколко трохи от чанчигорито, открито върху трупа на Ан. След което с веща ръка започна да инжектира една по една пробите в апарата.

— По-добре седнете, ще отнеме известно време.

Амая придърпа една табуретка на колелца и седна зад докторката.

— Вече знам от съпруга ви, че не обичате комплименти и похвали, но трябва да ви благодаря. Резултатите от този анализ може да дадат тласък на едно разследване, което е доста замряло.

— Няма нищо, моля ви, за мен е удоволствие.

— В два през нощта? — засмя се Амая.

— Радвам се, че мога да помогна. Онова, което става в Бастан, е чудовищно. Ако нещо от това, което мога да направя, ще ви бъде от помощ, ще бъда доволна.

Инспекторката замълча неловко, докато машината издаваше тихичко жужене.

— Не вярвате, че има мечка, нали?

Докторката завъртя стола си и се обърна към Амая.

— Не, не вярвам… И въпреки това има нещо.

— Но какво? Защото космите, които намерихме на местопрестъплението, са от всевъзможни животни, откри се дори козя кожа.

— Ами ако всички косми принадлежат на една и съща твар?

— Твар ли? Но какво се опитвате да ми кажете? Че наистина има басахаун?

— Нищо не се опитвам да кажа — отвърна тя, вдигайки ръце, — само че може би трябва малко повече да отворите съзнанието си.

— Странно е да ми го казва учен.

— Не се учудвайте, аз съм учен, но освен това съм и много прозорлива.

Тя се усмихна и без да каже друго, се върна към работата си.

Часовете се точеха бавно, докато Амая наблюдаваше прецизните действия на докторката и слушаше Йонан и доктора, които бъбреха оживено в другия край на залата. От време на време доктор Такченко се приближаваше до монитора, разглеждаше графиките, които машината чертаеше без прекъсване, и отново се заравяше в дебелото, по всяка вероятност скучно техническо ръководство, от което не можеше да отлепи очи.

Най-сетне, в четири сутринта, докторката отново седна пред компютъра и след няколко минути принтерът изплю напечатан лист. Тя го взе и въздъхна дълбоко, подавайки го на Амая.

— Съжалявам, госпожо инспектор, няма съвпадение.

Амая дълго го гледа. Не беше нужно да е експерт, за да види разликата между върховете и падовете, очертани на листа, и изображението от пробата на чанчигорито. Запази мълчание, без да спира да гледа напечатания лист, обмисляйки последствията от тези резултати.

— Бях много внимателна, госпожо инспектор — каза Надя, видимо притеснена.

Амая осъзна, че разочарованието й може да се изтълкува като раздразнение или пренебрежение към работата на докторката.

— О, съжалявам, това няма нищо общо с вас. Много съм ви благодарна, не спахте цяла нощ, за да ми помогнете, но бях почти убедена, че ще откриете някакво съвпадение.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)