Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
Амая беше смаяна.
— Не знам кое ми се струва по-невероятно — това, че разполагате с подобна лаборатория, или това, че гений като вас се занимава с търсене на следи от мечки — каза тя с усмивка.
— Имаме голям късмет, че работим с доктор Такченко — заяви доктор Гонсалес. — Дълги години е работила в родината си точно това, но преди две години ни изпрати своята автобиография и реши да се присъедини към нас. Чувстваме се големи късметлии.
Докторката се усмихна.
— Какво ще кажете да направите малко кафе за нашите гости, докторе?
— Разбира се — отвърна мъжът през смях. — Докторката не понася комплименти. Ще се забавя малко, трябва да отида до другия край на сградата — извини се той.
— Йонан, придружи го, ако обичаш, достатъчно е един от нас да стои тук.
— Доктор Гонсалес е много любезен — каза Амая, когато мъжете излязоха.
— Така е — потвърди Такченко със силния си акцент. — Истинско съкровище.
Амая повдигна вежда.
— Харесвате ли го?
— О, силно се надявам. Това е съпругът ми. По-добре да го харесвам, нали?
— Но… Наричате го „докторе“, а той вас…
— Да, той мене „докторке“. — Тя сви рамене с усмивка. — Какво да ви кажа, сериозна съм в работата си, а на него му е забавно.
— Боже мой, дори не подозирах, би трябвало да съм по-наблюдателна.
В продължение на поне час докторката работи на компютъра, задавайки параметрите за анализ. После с огромно внимание се зае да разтваря пробите, които Йонан бе донесъл от Елисондо, както и няколко трохи от чанчигорито, открито върху трупа на Ан. След което с веща ръка започна да инжектира една по една пробите в апарата.
— По-добре седнете, ще отнеме известно време.
Амая придърпа една табуретка на колелца и седна зад докторката.
— Вече знам от съпруга ви, че не обичате комплименти и похвали, но трябва да ви благодаря. Резултатите от този анализ може да дадат тласък на едно разследване, което е доста замряло.
— Няма нищо, моля ви, за мен е удоволствие.
— В два през нощта? — засмя се Амая.
— Радвам се, че мога да помогна. Онова, което става в Бастан, е чудовищно. Ако нещо от това, което мога да направя, ще ви бъде от помощ, ще бъда доволна.
Инспекторката замълча неловко, докато машината издаваше тихичко жужене.
— Не вярвате, че има мечка, нали?
Докторката завъртя стола си и се обърна към Амая.
— Не, не вярвам… И въпреки това има нещо.
— Но какво? Защото космите, които намерихме на местопрестъплението, са от всевъзможни животни, откри се дори козя кожа.
— Ами ако всички косми принадлежат на една и съща твар?
— Твар ли? Но какво се опитвате да ми кажете? Че наистина има басахаун?
— Нищо не се опитвам да кажа — отвърна тя, вдигайки ръце, — само че може би трябва малко повече да отворите съзнанието си.
— Странно е да ми го казва учен.
— Не се учудвайте, аз съм учен, но освен това съм и много прозорлива.
Тя се усмихна и без да каже друго, се върна към работата си.
Часовете се точеха бавно, докато Амая наблюдаваше прецизните действия на докторката и слушаше Йонан и доктора, които бъбреха оживено в другия край на залата. От време на време доктор Такченко се приближаваше до монитора, разглеждаше графиките, които машината чертаеше без прекъсване, и отново се заравяше в дебелото, по всяка вероятност скучно техническо ръководство, от което не можеше да отлепи очи.
Най-сетне, в четири сутринта, докторката отново седна пред компютъра и след няколко минути принтерът изплю напечатан лист. Тя го взе и въздъхна дълбоко, подавайки го на Амая.
— Съжалявам, госпожо инспектор, няма съвпадение.
Амая дълго го гледа. Не беше нужно да е експерт, за да види разликата между върховете и падовете, очертани на листа, и изображението от пробата на чанчигорито. Запази мълчание, без да спира да гледа напечатания лист, обмисляйки последствията от тези резултати.
— Бях много внимателна, госпожо инспектор — каза Надя, видимо притеснена.
Амая осъзна, че разочарованието й може да се изтълкува като раздразнение или пренебрежение към работата на докторката.
— О, съжалявам, това няма нищо общо с вас. Много съм ви благодарна, не спахте цяла нощ, за да ми помогнете, но бях почти убедена, че ще откриете някакво съвпадение.