![Рискове на играта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/6/riskove-na-igrata-bg-download.jpg)
Рискове на играта [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-339-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:
Демарко се учуди, че Махоуни иска да се срещнат в апартамента му, понеже знаеше, че Мери Пат ще бъде там. Нямаше представа доколко Махоуни е запознал съпругата си с проблемите на Моли, но беше напълно сигурен, че не й е казал какво възнамерява да прави с Ал Кастиля.
Мери Пат почти винаги беше в добро настроение и дори нещо повече, според Демарко тя винаги беше ведра, доволна от мястото си в света и уверена, че ще се справи, каквото и да й поднесе съдбата. А след като бе живяла с Махоуни повече от четирийсет години, съдбата й беше поднасяла не малко неприятни изненади. Тази вечер обаче Мери Пат изобщо не изглеждаше ведра. Седеше и въртеше хартиена кърпичка между пръстите си — личеше, че е плакала. Обикновено Мери Пат не плачеше.
— Можеш да говориш пред Мери Пат, Джо — поде Махоуни. — Разказал съм й всичко. — Той стоеше зад съпругата си, когато изрече тези думи, и си наливаше водка в портокаловия сок. После погледна Демарко и неистово заклати глава. — Казах й за проблемите на Моли с хазарта, за това, че е дължала на Тед Алън сто хиляди долара, преди онзи негодник Феърчайлд да откупи дълга й. Знае как Феърчайлд ми извива ръцете.
Всъщност Махоуни съобщаваше на Демарко, че Мери Пат е в неведение относно факта, че Моли е продала вътрешна информация и дължи на мафията допълнителни петстотин хиляди долара.
Вече наясно какво може да говори в присъствието на Мери Пат, Демарко докладва какво е научил от Нийл — главно, че дъщеря му е направила аборт. Когато той приключи, Махоуни каза:
— Добре. Ето какво искам да направиш…
— Не! — намеси се Мери Пат. — Няма да използваш тази информация, Джон. Чуваш ли ме? Момичето вече е омъжено, тя е майка и аз няма да ти позволя да я окаляш.
— Не съм казал, че ще съобщя на пресата — възрази Махоуни. — Само ще заплаша Феърчайлд.
— Не — отсече Мери Пат.
— Скъпа, трябва да предприема нещо, не мога да допусна този кучи син…
— Джон, не намесвай дъщеря му. Ясно ли е? Феърчайлд не знае, че момичето е направило аборт, когато е било на шестнайсет, и няма нужда да разбира. И най-добре пресата да не научава нищичко. А другата ти следа, Джо? Онази жена с кактусите?
— Още не съм се разровил докрай. Може и нищо да не излезе, Мери Пат. Възможно е всичко около жената да е законно, а за аборта вече се знае.
— По дяволите, Джо! — плесна длани по бедрата си Мери Пат. — Не чу ли какво казах на Джон? Няма да позволя вие двамата да навредите на нечие друго дете, защото моето е в беда. Ще намерим друг начин да се справим с Феърчайлд.
Ако всички бяха като Мери Пат, светът щеше да е различен, помисли си Демарко.
Махоуни придружи Демарко до асансьора, за да може да говори, без да го чува жена му.
— Забави срещата с Кастиля — нареди той, — върви в Аризона и се поразрови в тази кактусова история.
— Сигурен ли сте, че е разумно?
— Да, делото на Моли ще влезе в съда след месеци, а аз съм наел две бивши ченгета от Капитолия да я наблюдават, в случай че Тед опита нещо. Още пари на вятъра. Така че заминавай за Аризона, а като се върнеш, ще се срещна с Кастиля.
Асансьорът дойде и Демарко влезе в кабината. Преди да се затвори вратата, Махоуни го предупреди:
— И да не си посмял да се върнеш с празни ръце, Джо.
Благодаря ви за подкрепата и насърчението, сър.
49
Мелинда Стоу живееше в паркинг за каравани в предградие на Тусон, наречено Флоуинг Уелс. Имаше голяма каравана с чиста бяла обшивка, а близо до бетонните стъпала към входната врата растяха бодливи растения. Зад караваната се ширеше пустинна местност, която, изглежда, не спадаше към паркинга. Там растеше един-единствен кактус сагуаро, висок по-малко от метър.
Преди да отлети за Аризона, Демарко звънна на Нийл и го помоли да научи повече за Дружеството за опазване на кактусите сагуаро. Нийл отговори, че нямало нищо за научаване — организацията нямала дори уебсайт. Според Нийл дружеството се състоеше само от един човек. Мелинда Стоу беше негов президент и единствен член.
Мелинда беше едра жена с тъмна коса и яркочервено червило. Беше с наднормено тегло, но изглеждаше енергична и здрава. Носеше чехли и безформена рокля, която според Демарко май наричаха „муму“. Ноктите на краката й бяха лакирани в кобалтовосиньо.