Рискове на играта [bg]

47

Докато шофираше към Филаделфия, Демарко се опита да си изясни отношението към случилото се предишната вечер.

Вечерята с Тина и дъщерите й беше мъчение, не се сещаше за по-подходяща дума. Момичетата бяха осемнайсетгодишни копия една на друга — и на майка си — и си бяха втълпили, че на всяка цена трябва да преценят дали Демарко става за гадже. Започнаха като всички умели разпитващи с няколко леки въпроса, за да го предразположат, после взеха да дълбаят. Разпитваха, при това съвсем не изтънчено, дали има постоянна работа и дали ще я запази. Той усещаше как те мислено отмятат точки от въпросника в главите си, докато им обясняваше, че си има своя къща и здравна осигуровка, плащана от правителството. Откога на осемнайсетгодишните хлапета им пукаше за здравната осигуровка?

После го разпитаха за предишните му връзки. Една от близначките — не беше сигурен коя е Кейти и коя Карън — започна направо:

— Разбрах, че вече си бил женен.

Допускаше, че тази информация е стигнала до Тина през Алис, а после Тина я е предала на инквизиторките му.

— Да, веднъж — каза той, което, разбира се, не беше посрещнато с добро око.

Когато умниците най-накрая отидоха на концерт, той имаше чувството, че е прекарал часове на свидетелската скамейка.

Сексът с майка им след вечерята беше едва ли не компенсация за мъчението, но той вече започваше да изпитва съмнения. Харесваше Тина, но не планираше нищо отвъд следващата им среща. Определено не мислеше за дълга връзка, още не, но явно тя и дъщерите й разсъждаваха в тази посока. Представи си как трите — Тина и онези двенките — го моделират както си пожелаят и това бъдеще му се стори твърде страховито.

Може би.