Рискове на играта [bg]

— Съжалявам, но…

— Настоящата конференция е под наслов „Закони за живот“. Ще се обсъжда ли нуждата от закон срещу това да стреляш по някого в гръб? А, един момент, такъв закон вече има.

— Говорете по-тихо! — предупреди го Феърчайлд.

Всъщност Демарко говореше съвсем тихо и дори Феърчайлд едва го чуваше.

— Добре, сър, но трябва да намерим къде да поговорим. Барът всъщност е празен. Там ще ви бъде ли удобно?

— Не искам никой да ме вижда в бар в девет сутринта — заяви Феърчайлд.

Божичко!

— Тогава в колата ми? — предложи Демарко. — В подземния паркинг е.

— Не, нямам представа кой сте и не възнамерявам…

— Тогава във фоайето на „Уошингтън Поуст“? Вие изберете мястото.

Феърчайлд раздразнено даде знак на Демарко да го последва и тръгна обратно към заседателната зала, където току-що бяха закусили участниците. Келнерите раздигаха масите, само малка групичка жени все още си бъбреха и не бързаха да стават. Феърчайлд поведе Демарко към една маса възможно най-далече от жените.

— Какво искате? — попита конгресменът. — Ако Махоуни си въобразява, че може да ме изнудва…

Фактът, че самият той изнудваше Махоуни, явно му убягваше.

— Чуйте това, господин конгресмен. — Демарко извади малък диктофон и натисна копчето. — „Боб, Мелинда Стоу е. Съжалявам, но този тип ме притисна до стената. Ако не направиш каквото иска, ще се наложи да разкажа какво се случи на онази уличка преди години“.

— Знам коя е тази жена — заяви Феърчайлд. — Лъже. Тя…

— Не ме интересува, господин конгресмен. Въпросът е да престанете да стискате Махоуни за топките заради проблема на дъщеря му с хазарта. Също така ще си поговорите с Престън Уитман и ще му обясните, че дискретността му по въпроса ще бъде високо оценена. Постарайте се да бъдете много убедителен.

— Кой сте вие, по дяволите?

— И така, ако някой репортер случайно попита Махоуни за проблема на дъщеря му с хазарта или открие, че казиното е опростило дълга й, без значение кой е пуснал информацията на пресата, ще се окажа принуден да представя Мелинда Стоу на медиите.

— Мисля, че съм ви виждал на Капитолия — присви очичките си Феърчайлд.

— Така е, господине, може и да сте ме виждали. Имам кабинет в подземията, до стаята на чистачите, и правя почти същото като тях. Почиствам боклука.