Рискове на играта [bg]

— Какво стана после, след като Боб застреля нападателя?

Мелинда отпи дълга глътка от бирата си.

— Обади се на свой познат полицейски инспектор — не звънна на деветстотин и единайсет — и инспекторът пристигна пръв на местопрестъплението. Двамата с Боб си поговориха, после дойдоха още полицаи, линейка и всички, които би трябвало да се появят, когато някой е застрелян. Работата е там, че никой не ме попита какво се е случило. Нито инспекторът, нито другите полицаи. Нито тогава, нито по-късно. Всички просто се повъртяха малко, после Боб се ръкува с инспектора и ми предложи да ме откара у дома. И докато пътувахме към къщата ми, Боб десетина пъти ме попита дали съм добре, а аз му отговарях: да, не аз съм застреляната, а после той ме увери, че на следващия ден ще поговорим за случилото се.

На следващия ден прочетох във вестника, че Боб бил принуден да застреля наркомана при самозащита. Според вестника наркоманът опрял нож в гърлото на Боб, който оставил кашона на земята и дал на наркомана портфейла си. А после, докато онзи тип се приближавал към отворената ми чанта, Боб извадил пистолета си. Дотук всичко беше вярно. Обаче според вестника след това Боб казал на наркомана да хвърли ножа, а онзи превъртял, хвърлил се към Боб и той се оказал принуден да го застреля.

На следващия ден Боб ме повика в кабинета си, мънка известно време, после каза, че най-добре да не говоря пред пресата и да оставя нещата каквито са.

— И ти реши да го изнудваш — обади се Демарко.

— Не, не беше така. Може би щях да реша да оставя нещата — искам да кажа, мислех, че Боб постъпи като страхливец, — но просто не бях решила. Не забравяй, че бях само на двайсет и две години. Ако Боб просто ми беше обяснил, че се е паникьосал и че няма да е добре за кариерата му хората да разберат какво се е случило, сигурно щях да се съглася. Обаче той ме заплаши. Заяви, че ако оспоря историята му, всички ще ме помислят за тъпата объркана секретарка, която толкова се е уплашила, че не е запомнила правилно, и че никой няма да приеме думите ми на сериозно. А после най-вероятно щели да ме уволнят.

Е, не обичам да ме заплашват, затова адски се вбесих, задето той ме заплаши. И му заявих, че може да ми целуне големия задник. Казах му, че напускам и вече не работя за него. А после май го изнудих. Предупредих го, че ако прокуратурата не продължи да ми плаща, докато си намеря друга работа, ще разкажа на вестниците какво се е случило всъщност. Разбира се, Боб веднага отстъпи — точно както правят грубияните, когато ги фраснеш в носа.

— И така ти стана председател на Дружеството за опазване на кактусите сагуаро.

— Да. Боб ми обясни, че прокуратурата не може да ми плаща, ако напусна, и че той самият няма достатъчно пари, за да ми плаща. Реших, че сигурно казва истината, защото всъщност съпругата му беше богаташката. Той обаче обеща, че ще се постарае да убеди фондация „Еванс“ да ми плаща за някаква благотворителна дейност. Сигурно е можел да го уреди и без жена му да разбере, защото заплатата ми беше много малка, така че следващия месец получих по пощата чек за сума точно колкото заплатата ми.